Преди десет години всички музикални критици и журналисти обсъждаха произхода и процеса по създаването на “Visions”. Легендите гласят, че 23-годишната Claire Boucher се е заключила в апартамента си в Монреал, затъмнила е всички прозорци и е прекарала няколко седмици в творчески делириум, породен от наркотици. В резултат на това се раждат редица езотерични парчета, обладани от маниакална енергия. Едва ли тогава канадката е имала представа, че с тези песни ще промени траекторията на кариерата си завинаги. Само три години по-късно Grimes споделя пред журналист: “Едва ли някога ще се впусна в същия процес на създаване. Вероятно ще умра, ако това се случи.”
И все пак митът около създаването не е главният фактор, който ни връща към “Visions” десетилетие по-късно, а самата музика – екстравагантен микс от синтпоп и експериментална клубна музика.
Няма да преувеличим с обобщението, че преживяването и спомените на повечето хора от ерата се завърта около две водещи песни. Първата от тях е “Genesis” – модерна класика със запомнящ се бас мотив и идилични синтезатори, които сякаш се извиват към небесата като хипнотизиращи змии.
Още по-паметен артефакт е импресионистичния водещ сингъл “Oblivion”, който звучи като радио хит от края на 80-те, адаптиран от извънземно за друга планета. Текстът на песента описва тревожните последици от сексуално насилие. Стихове като “someone could break your neck, coming up behind you, always coming and you’d never have a clue” комуникират енигматична уязвимост и същевременно загатват за разказваческите умения, които Grimes ще развие в следващите си дългосвирещи проекти.
И въпреки че останалите композиции във “Visions” така и не успяват да настигнат “Genesis” и “Oblivion”, те подчертават таланта на Grimes да изгражда алтернативни светове. Психеделичната “Be a Body” звучи като саундтрака на романтична среща в рейв клуб, а шестминутната “Skin” е минималистична техно епика, вдъхновена от Enya.
“Visions” не е дебютния албум на Grimes, но той запознава голяма част от аудиторията с неспособността ѝ да звучи като друг артист, освен себе си. Дори последвалите го по-мейнстрийм проекти, както и колаборацията с EDM продуцента Bloodpop “Go” са твърде странни за мейнстрийм радиото. Трудно е да си представиш някой друг, който би изпял песните на Claire Boucher.
Издаването на “Visions” през 2012 година съвпада до голяма степен с популяризирането на bedroom pop вълната, както и на по-странните електронни експериментатори. През следващите години Kanye West ще се обърне към продуцентите Arca и Evian Christ за албума си “Yeezus”, Rihanna ще усвои елементи от “seapunk” естетиката за изпълнение в Saturday Night Live, а BloodPop ще работи с Katy Perry, Madonna и Lady Gaga. Междувременно изкуството на Grimes ще бъде изместено на заден план от много медии, за сметка на тригодишната ѝ връзка с милиардера Elon Musk и противоречивите ѝ изказвания в социалните мрежи.