5 качествени албума от октомври, които може би сте пропуснали

Неочакваният мейнстрийм успех на Mitski

Внезапният възход на Mitski през изминалата година e изключителен....

Нелепият феминизъм на Katy Perry в “Woman’s World”

Винаги е вълнуващо да наблюдаваш как някогашна доминираща сила...

Музикалната утопия на Mad Cool Festival 2024 – репортаж

Последното издание на Mad Cool Festival в Мадрид се...

Пет качествени албума от юни, които може би сте пропуснали

Осъзнаваме, че безкрайния списък от нови издания може да...

Историята на един хит: John Legend – All of Me

Музикалните класации преминават през периоди на приливи и отливи....

Share

Осъзнаваме, че безкрайния списък от нови издания понякога може да ви погълне. Затова в края на всеки месец LOUD напомня за пет албума, които е възможно да сте пропуснали, а заслужават внимание.

Ásgeir – Time On My Hands:

Исландският музикант Ásgeir продължава да бъде речниковата дефиниция на думата ‘ефирен’. Не разбирайте погрешно, в “Time On My Hands” няма да чуете природни звуци като при Stereolab или The Future Sound of London, но голяма част от парчетата му звучат като нещо, което е измислено и записано в усамотена хижа, отделена от цивилизования свят. Въпреки меланхолията, “Time On My Hands” е най-динамичния албум на Ásgeir досега и ни дава надежда за топлината, останала в сърцата на хората.

Слушайте в Spotify и Apple Music.

Benjamin Clementine – And I Have Been:

Както много други артисти пандемията и изолацията през последните години вдъхновяват Benjamin Clementine за въздействащ проект. Световната катастрофа предизвиква британеца да се вглъби в себе си, да изследва корените си и да преоткрие силата на любовта. “And I Have Been” е далеч по-праволинеен от авангардния си предшественик “I Tell a Fly”, но очарова с впечатляващи пиано аранжименти и неудържимия вокален талант на Benjamin.

Слушайте в Spotify и Apple Music.

Broken Bells – Into the Blue:

Дългото чакане за трети албум на Broken Bells си заслужаваше. За разлика от двата си предшественика, “Into the Blue” бяга от сравненията с другите изяви на James Mercer и Brian Burton. Резултатът е по-скоро носталгичен микс от chamber pop, R&B и препратки към The Beatles и Pink Floyd, на който биха се изкефили както инди феновете, така и последователите на Tame Impala и The Weeknd.

Слушайте в Spotify и Apple Music.

Carly Rae Jepsen – The Loneliest Time:

Carly Rae Jepsen се превърна в cult любимка на синт-поп феновете през годините, въпреки че така и не успя да се докосне повторно до мейнстрийм успеха на хита си “Call Me Maybe”. И докато “Emotion” (2015) и “Dedicated” (2019) трансформираха певицата в звезда на алтернативната сцена, “The Loneliest Time” си позволява да поеме повече рискове с дрийм поп вайб, 70-тарски singer-songwriter похвати и денс-поп в духа на Kylie Minogue.

Слушайте в Spotify и Apple Music.

Tom Odell – Best Day of My Life:

Tom Odell сбъдва една от дългогодишните си мечти – да запише албум с песни, включващи само пиано и вокали. Златната ера на singer-songwriter жанра отмина отдавна, но Tom Odell продължава да се заиграва с каноните и да намира начини да достига нови върхове с привидно малък замах. “Best Day of My Life” е вероятно най-неподправения му и красив албум досега, залагащ на минималистични инструментали и изчистена продукция. Вдъхновен от творенията на Erik Satie, Nils Frahm и Philip Glass, Odell доказва, че е един от най-талантливите съвременни британски композитори.

Слушайте в Spotify и Apple Music.