5 качествени албума от октомври, които може би сте пропуснали

Пет качествени албума от септември, които може би сте пропуснали

Осъзнаваме, че безкрайния списък от нови издания може да...

Как ‘sad girl pop’ отстъпи място на хумора в музиката

Поп сензацията Sabrina Carpenter стартира турнето си към албума...

Пет качествени албума от август, които може би сте пропуснали

Осъзнаваме, че безкрайния списък от нови издания може да...

Човешката цена на славата

Когато бях малък, за папараците често се говореше като...

Историята на един хит: Seal – Kiss From a Rose

Трудно ще откриете по-добър пример за “филмова балада” от...

Share

Осъзнаваме, че безкрайния списък от нови издания понякога може да ви погълне. Затова в края на всеки месец LOUD напомня за пет албума, които е възможно да сте пропуснали, а заслужават внимание.

Ásgeir – Time On My Hands:

Исландският музикант Ásgeir продължава да бъде речниковата дефиниция на думата ‘ефирен’. Не разбирайте погрешно, в “Time On My Hands” няма да чуете природни звуци като при Stereolab или The Future Sound of London, но голяма част от парчетата му звучат като нещо, което е измислено и записано в усамотена хижа, отделена от цивилизования свят. Въпреки меланхолията, “Time On My Hands” е най-динамичния албум на Ásgeir досега и ни дава надежда за топлината, останала в сърцата на хората.

Слушайте в Spotify и Apple Music.

Benjamin Clementine – And I Have Been:

Както много други артисти пандемията и изолацията през последните години вдъхновяват Benjamin Clementine за въздействащ проект. Световната катастрофа предизвиква британеца да се вглъби в себе си, да изследва корените си и да преоткрие силата на любовта. “And I Have Been” е далеч по-праволинеен от авангардния си предшественик “I Tell a Fly”, но очарова с впечатляващи пиано аранжименти и неудържимия вокален талант на Benjamin.

Слушайте в Spotify и Apple Music.

Broken Bells – Into the Blue:

Дългото чакане за трети албум на Broken Bells си заслужаваше. За разлика от двата си предшественика, “Into the Blue” бяга от сравненията с другите изяви на James Mercer и Brian Burton. Резултатът е по-скоро носталгичен микс от chamber pop, R&B и препратки към The Beatles и Pink Floyd, на който биха се изкефили както инди феновете, така и последователите на Tame Impala и The Weeknd.

Слушайте в Spotify и Apple Music.

Carly Rae Jepsen – The Loneliest Time:

Carly Rae Jepsen се превърна в cult любимка на синт-поп феновете през годините, въпреки че така и не успя да се докосне повторно до мейнстрийм успеха на хита си “Call Me Maybe”. И докато “Emotion” (2015) и “Dedicated” (2019) трансформираха певицата в звезда на алтернативната сцена, “The Loneliest Time” си позволява да поеме повече рискове с дрийм поп вайб, 70-тарски singer-songwriter похвати и денс-поп в духа на Kylie Minogue.

Слушайте в Spotify и Apple Music.

Tom Odell – Best Day of My Life:

Tom Odell сбъдва една от дългогодишните си мечти – да запише албум с песни, включващи само пиано и вокали. Златната ера на singer-songwriter жанра отмина отдавна, но Tom Odell продължава да се заиграва с каноните и да намира начини да достига нови върхове с привидно малък замах. “Best Day of My Life” е вероятно най-неподправения му и красив албум досега, залагащ на минималистични инструментали и изчистена продукция. Вдъхновен от творенията на Erik Satie, Nils Frahm и Philip Glass, Odell доказва, че е един от най-талантливите съвременни британски композитори.

Слушайте в Spotify и Apple Music.