Времето е странна конструкция. Понякога минава твърде бързо, понякога твърде бавно. Преживяването му е субективно. Но предполагаме, че всички читатели ще се съгласят, че е изключително странно да осъзнаеш, че албумите от тази статия ще навършат 50 години през 2023. Все пак 50 години преди тяхното издаване е било 1923 година и рамката на музикалния албум не е съществувала в същия формат, който познаваме днес.
Pink Floyd – The Dark Side of the Moon
“The Dark Side of the Moon” на Pink Floyd е новаторски албум, както по отношение на качеството на звука, така и на съдържанието. Замислен като концептуален запис за “нещата, които подлудяват хората”, той е един от първите проекти, които обсъждат темата за психичното здраве. Междувременно, качеството на продукцията е толкова високо, че “The Dark Side of the Moon” става емблематичен за аудиофилите, а подредбата на песните създава усещането за “immersive experience”, дълго време преди тази фраза да се превърне в клише. Албумът продължава да е един от най-влиятелните записи за съвременните алтернативни артисти и да вдъхновява всеки – от Tame Impala до Radiohead.
David Bowie – Aladdin Sane
“Aladdin Sane” е първия албум, който David Bowie издава след огромния успех на “The Rise and Fall of Ziggy Stardust and the Spiders From Mars”, но не е директно продължение на историята на алтер егото Ziggy. Артистът гледа на “Aladdin Sane” като на “бледа имитация на Ziggy” и разказва за пътуването на героя до Америка. Независимо от това, песните са далеч от “бледа имитация” на обичайния блясък на Bowie. Напротив, много от тях остават фаворити на феновете му и до днес, благодарение на богатите си аранжименти. David обявява края на Ziggy Stardust през юли 1973 по време на концерт в Hammersmith Odeon, макар че по-късно ще направи още един албум със познатия състав – компилацията с кавъри “Pin Ups”.
Stevie Wonder – Innervisions
За своя 16-ти албум Stevie Wonder до голяма степен оставя сладникавите балади, с които е известен до този момент, и навлиза в нови територии. Песните в “Innervisions” умело критикуват както американския президент по онова време Richard Nixon, така и системния расизъм. Това доказва, че Stevie е нещо повече от наивна романтична душа и е готов да повдигне важни въпроси чрез музиката си. Три дни след издаването на “Innervisions” музикантът претърпява автомобилна катастрофа, която го оставя в кома за 10 дни. Когато се събужда, музикантът подозира, че няма повече да свири отново. За щастие, страховете му не се сбъдват и легендарната му кариера продължава.
Elton John – Goodbye Yellow Brick Road
През 1973 година Elton John издава два албума. “Goodbye Yellow Brick Road” е този, който остава най-обичан от феновете му и до ден днешен. Първоначално записите са планирани за Ямайка, след като The Rolling Stones записват “Goats Head Soup” там. Плановете, обаче, биват отменени заради политическата ситуация по онова време. Затова Elton и групата му са принудени да се върнат във френския замък, в който легендата записва предните си два записа. Голяма част от песните стават хитове и продължават да се пеят на стадионното прощално турне на музиканта половин век по-късно.
The Who – Quadrophenia
“Quadrophenia” излиза в момент, в който The Whole са добре тренирани как да правят качествена рок опера – парчето “A Quick One, While He’s Away” и емблематичния албум “Tommy” са доказателство за това. В “Quadrophenia” Pete Townsend поема юздите и реализира концептуален запис за младеж, който се опитва да намери пътя си в живота. Много критици продължават да го смятат за най-амбициозния албум на The Who, а музикалните му качества оправдават всички високи очаквания. За съжаление, турнето към албума се оказва пълен провал, заради невъзможността на групата да представи сложната история достойно на сцената. Вместо това, години по-късно проектът е реализиран като пълнометражен филм и мюзикъл.