Заставайки за първи път сама под светлината на прожекторите, Alison Goldfrapp заявява ясно претенциите си да бъде разпозната като една от най-важните фигури в историята на британския синтпоп. Репутацията ѝ е вече затвърдена, благодарение на 20-годишно сътрудничество с Will Gregory в Goldfrapp. Като лице на групата Alison никога не се е срамувала да превземе дансинга като буря.
След като бандата Goldfrapp реши да си даде почивка с пристигането на пандемията, британката реши да фокусира творческата си енергия в изграждането на собствено домашно студио. Мотивирана да работи по-независимо, тя създава и записва “The Love Invention”. Феновете на досегашното творчество на Goldfrapp вероятно ще се зарадват на факта, че соловия албум на Alison не е рязко отклонение от познатото звучене. Елементът, който най-силно го отличава е доминацията на танцувални бийтове, формиращи гръбнака на почти всички песни в записа.
Откриващото “NeverStop” не пести време и директно ни въвежда в специфичния вайб на албума със заразителен ритъм и разпознаваеми вокали. Песента демонстрира умението на Goldfrapp да влива неустоимо количество еротика в изпълненията и мелодиите си. Заглавното парче “Love Invention”, от своя страна, разчита на еуфорични синтезатори, хипнотизиращ аранжимент и опияняващи вокали. В един момент хомогенното звучене, обаче, довежда до статично и еднотипно усещане, което бива разчупено успешно едва във втората половина с 80-тарския соул вайб на “Hotel”, сексуалната “Fever” и мистичната “Subterfuge”, която ни отвежда обратно към звученето на далечния “Black Cherry” (2003).
Лирическите качества на “The Love Invention” подлежат на критика. Подобно на David Bowie и Marc Bolan, Alison Goldfrapp е еднакво добра в разказването на въздействащи истории, създаването на великолепни герои и издигането на безумни рефрени с достатъчно харизма. За съжаление, в “The Love Invention” тя играе на сигурно и не проявява особена креативност – голяма част от парчетата обобщават добре прекараното време в нощния клуб, а малкото по-смели решения неочаквано не успяват да проработят. “So Hard So Hot”, например, прави съпоставка между танцуването и… екологичната криза, но не успява да грабне.
Отпечатъкът на диско жанра върху поп музиката през последните няколко години е категоричен. Sophie Ellis Bextor възроди кариерата си чаша шардоне, Kylie Minogue се завърна към най-силните си страни, Dua Lipa и Jessie Ware запознаха по-новите поколения с енергията и магията на отминали ери, а Roisin Murphy дефинира какво може да бъде диското на модерните времена. “The Love Invention” на Alison Goldfrapp не е слаб албум, но все още не успява да догони споменатите имена.
7/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.