Високите очаквания са част от кариерата на alt-J още от награждаването им с Mercury Prize за дебюта “An Awesome Wave” и бързия им възход на фестивалните сцени. “The Dream”, обаче, идва след значителна петгодишна пауза, вдъхновена от убийствена преумора и COVID сюжета, за който всички се досещате.
Четвъртият албум на английската банда продължава да комбинира експериментално музициране със страхотни текстове, акцентиращи върху умението на триото да разказва истории чрез песните си. Сред интересните теми този път са ужасяващи престъпления (“Losing My Mind” е особено вледеняваща история за сериен убиец, преследващ малки деца), крипто фанатизма и властта на коварните корпорации (откриващото “Bane” едновременно фетишизира и осмива страстта по Coca Cola). “The Actor” също се запомня с особено интересната интерпретация за смъртта на актьора John Belushi в хотела Chateau Marmont от свръхдоза.
Трудно бихме могли да наредим “The Dream” до най-ударните и силни албуми на alt-J. Голяма част от парчетата са твърде атмосферични, твърде отнесени, твърде пропити с ембиънт нихилизъм. Въпреки това, те са показно за смелостта на британците да продължават да търсят себе си и да поемат интересни рискове, от които понякога се раждат същински музикални бижута. Именно така в ядрото на албума блести страхотната “Philadelphia”, която среща класическия James Bond стил със Sergeant Pepper-а на The Beatles.
Може би трябва да преглътнем идеята, че момчетата от alt-J са истински артисти и всеки от албумите им ще се възприема различно и строго субективно от различните слушатели. За някои дебюта им никога няма да бъде надминат, а други ще се давят в дълбоките води на по-замислените им късни записи. “The Dream” е объркващ, но и интригуващ проект, който крие няколко впечатляващи изненади.
7.5/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.