Anne-Marie – UNHEALTHY

Jessie Ware – Superbloom

Jessie Ware окончателно е заменила някогашната си лирична сдържаност с напористия еротизъм на диско канона.

James Blake – Trying Times

Trying Times звучи като обобщение на всички творчески етапи в кариерата на James Blake, събрани в едно концептуално цяло. Албумът е изграден като мозайка, в която всяка композиция показва различна страна от неговия стил.

Harry Styles – Kiss All the Time. Disco, Occasionally. 

Kiss All the Time. Disco, Occasionally. звучи като албум, създаден с мисъл за по-дълъг живот във времето. Неговата стойност вероятно няма да се измерва само с първоначалния му успех, а и с начина, по който ще бъде възприеман години след излизането му.

Yebba – Jean

През 2021 г. дебютният албум на Yebba, Dawn, завърши...

Bruno Mars – The Romantic

Повечето слушатели по света се запознават с Bruno Mars...

Share

Брандът на Anne-Marie винаги се е фокусирал върху нейното relatability. С дебютния си албум “Speak Your Mind” и наследника му “Therapy”, певицата от Есекс се позиционира в музикалната индустрия като посланик на себеприемането, споделяйки категорични лични признания върху непретенциозни поп парчета. Въпреки отличителните ѝ текстове, композициите на британката са се установили в комфортна зона, но продължават да доминират радио ефира и плейлиста на H&M.

В третия си дългосвирещ проект “UNHEALTHY” Anne-Marie измества фокуса и се фокусира върху външни фактори и проследява развитието на две последователни връзки. Продукцията е по-шумна и шумна, което не работи винаги в нейна полза, а текстовете рядко достигат до вдъхновяваща кулминация. “Everyone’s so down round here, I’m tired of it” от “SAD BITCH” и “my red eyes, they go twice as wide, it might look like pain but to me it’s bliss” от заглавното парче не успяват да въздействат така, както някои от по-старите ѝ изповеди. 

Този път липсва и ясно послание. 16-те парчета засягат любопитни теми, но често са засенчени от преувеличени и емоционално незрели разбирания за отмъщението – “GRUDGE” и “HAUNT YOU” са добър пример за това. В първата половина на албума британката заявява, че “it’s so last year, being a sad bitch”, а след това влиза в състезание с рапъра Aitch за това кой е по-токсичен в любовта, а във втората половина омеква колебливо и се отдава на нова любов и щастие. 

Аранжиментите често звучат натоварващо и хаотично. Една от най-противоречивите песни в албума “CUCKO” е добър пример за това – докато детски хор пее върху клиширан електропоп бийт, Anne-Marie сякаш регресира до тийнейджърските си години и пише от перспективата на недозряло момиче. “PSYCHO” се опитва да намеси “ratata”-елемента от “I Did Something Bad” на Taylor Swift, но става още по-неприятна за слушане в последствие.

И все пак не всичко в “UNHEALTHY” е абсолютен провал. Дуетът с Shania Twain в заглавната песен задоволява нуждата от мелодично попадениe и силно ядро на албума. Уви, парчето би се вписало по-добре в последния албум на кънтри легендата, отколкото тук. Дуетът с Khalid “YOU & I”също демонстрира, че Anne-Marie все още е способна да проявява уязвимост, макар и парчето да звучи недовършено.

Слушайки албум като “UNHEALTHY” се замислих за това как Kate Bush е започнала кариерата си със силен артистичен statement като “Wuthering Heights” – трептяща ода към велика литературна класика. През следващите години оригиналната певица пренаписа правилата многократно и продължи да надминава себе си многократно. Когато направя това сравнение и си дам сметка, че всеки талантлив артист (а Anne-Marie е такава) е способен на страхотно изкуство при правилните обстоятелства, изниква най-важния въпрос – защо е нужен албум като “UNHEALTHY”? 

5.5/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.