ANOHNI and the Johnsons – My Back Was a Bridge for You to Cross

Olivia Rodrigo – you seem pretty sad for a girl so in love

Olivia Rodrigo винаги е била майстор в превеждането на емоционалния хаос на езика на попа. Това, което отличава третия ѝ албум, е увереността, с която тя разширява този речник.

Jessie Ware – Superbloom

Jessie Ware окончателно е заменила някогашната си лирична сдържаност с напористия еротизъм на диско канона.

James Blake – Trying Times

Trying Times звучи като обобщение на всички творчески етапи в кариерата на James Blake, събрани в едно концептуално цяло. Албумът е изграден като мозайка, в която всяка композиция показва различна страна от неговия стил.

Harry Styles – Kiss All the Time. Disco, Occasionally. 

Kiss All the Time. Disco, Occasionally. звучи като албум, създаден с мисъл за по-дълъг живот във времето. Неговата стойност вероятно няма да се измерва само с първоначалния му успех, а и с начина, по който ще бъде възприеман години след излизането му.

Yebba – Jean

През 2021 г. дебютният албум на Yebba, Dawn, завърши...

Share

Соул музиката е в ядрото на всичко. Можем да кажем подобни думи и за джаз, блус, поп и фолк жанровете, тъй като те сформират корените на много музикални звуци, които продължаваме да обичаме през 21-ви век. Но соул музиката успява да комбинира успешно елементи от всички тях. Няма случайности в това, че трудно ще откриете музикален фен, който мисли нещо лошо за Motown звученето, нито в това, че всеки от Beyoncé до David Bowie e правил кавъри на соул парчета. Изобщо, когато стане дума за популярна музика, соул жанрът се смята за център на вселената и момента на абсолютно съвършенство.

Затова, когато разбрахме, че продължението на електронния “HOPELESSNESS” на ANOHNI ще бъде соул албум, очакванията ни се вдигнаха високо. От обложката се усмихва “майката” на съвременната транс общност Marsha P. Johnson, а заглавието “My Back Was a Bridge for You to Cross” е завет към усилията на всички смели активисти, благодарение на които днес живеем една идея по-свободно.

10-те парчета тук включват някои от най-прецизните и семпли аранжименти на ANOHNI до този момент. Звученето им е смесица от ДНК-то на исторически соул албуми като “What’s Going On” на Marvin Gaye и мрачните ръждиви китари в “Ultraviolence” на Lana Del Rey. За първи път от 2010 година насам The Johnsons са на музикалните инструменти, но основният сътрудник в “My Back Was a Bridge for You to Cross” е продуцента Jimmy Hoghart, който свири на китара. Неговите ръждиви електрически китари носят суровото и мрачно усещане в ‘Ultraviolence” на Lana Del Rey. И докато гласът на ANOHNI е водещата сила на всяко парче, инструменталите също са достатъчно въздействащи.

Текстовете са комплексни и емоционални. ANOHNI заплита наратив за скръбта, смъртността, дискриминацията и екологичната криза, но нито веднъж думите на звездата не са еднозначни и директни. “My Heart Was a Bridge for You to Cross” успява да постигне златен баланс между красива поетичност и универсален резонанс. Преходите от едното към другото са плавни и обогатяват преживяването на музиката.

“My Back Was a Bridge for You to Cross” задава много въпроси за света, в който живеем, но не търси отговор на нито един от тях. Във времената на разгръщаща се анти-транс и анти-куиър политика е впечатляващо да чуем албум, който с такава грижа разглежда страха от изчезване. Музиката на ANOHNI се корени в суровата реалност, а не в митовете. Животът, който описва в “My Back Was a Bridge for You to Cross” е суров и труден, но и изпълнен с любов и взаимно уважение.

8/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.