Ако все още се надявате да чуете продължение на “AM” или някой от ранните албуми на Arctic Monkeys – надежда всяка оставете и дори не си пускайте “The Car”. Миналото, което направи британската група толкова успешна, винаги ще заема специално място в сърцата на хората, но Alex Turner и компания отказват да живеят в него… поне на този етап.
През 2006 маймуните предизвикаха мини-революция с дебюта си “Whatever People Say I Am, That’s What I’m Not”, а всеки следващ албум отваряше врати към нови измерения. Групата често бягаше от очакванията, които хората им възлагаха, а кулминацията на тази непредвидима траектория ги доведе до “Tranquility Base Hotel & Casino” (2018) – запис, който ги отдалечи изключително много от гаражните им инди рок корените и ги потопи в света на космическия lounge pop.
“The Car” е логичното продължение на противоречивия си предшественик и е дори по-завоалиран и объркващ на първо слушане. Музиката в десетте парчета звучи елегантно, а вдъхновените вокали на Turner са подкрепени от пищни оркестрални аранжименти, многопластова продукция и David Lynch-ова атмосфера. Обърканите от ексцентричната концептуалност на “Tranquility Base…” вероятно ще бъдат фрустрирани отново от факта, че Matt Helders не налага барабаните си както преди години, а китарите играят съвсем по-скоро поддържаща роля (ако изключим фънк-соул рефрена на “I Ain’t Quite Where I Think I Am”, който би стоял на място и в “Daddy’s Home” на St. Vincent).
Текстовете продължават да демонстрират развитието на Alex като един от най-вълнуващите и непредвидими разказвачи на истории през последните години. Sci-fi метафорите са оставени в миналото и заменени от видения за джетове, семейни пътувания, частни партита, емоционални раздели и музиканти, обсебени от изкуството си. Какво означава всичко това? Често не става съвсем ясно. Носталгичните емоции, обаче, успяват да пробият и през най-плътната паяжина от сюрреалистични смисли и изрази (“Lego Napoleon movie written in noble gas-filled tubes underlined in sparks”, хм?!)
Arctic Monkeys вече не са онези енергични тийнейджъри от Шефийлд, които искат да сринат из основи всяка сцена, на която се качат. Хипнотизиращата им лаундж музика с прог влияния демонстрира, че 16 години по-късно те са готови да натиснат спирачките на автомобила, да свалят звуците от миналото и да продължат в търсенето на нещо ново.
8/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.