Arlo Parks – My Soft Machine

ZAYN – ROOM UNDER THE STAIRS

Кънтри и фолк едва ли са първите жанрове, които...

Billie Eilish – HIT ME HARD AND SOFT

Последните месеци са особено вълнуващи за любителите на поп...

Sia – Reasonable Woman

Кариерата на Sia започна преди повече от две десетилетия...

WILLOW – empathogen

WILLOW не е от артистите, които се вписват лесно...

Dua Lipa – Radical Optimism

Албумът на Dua Lipa от 2020 г. "Future Nostalgia"...

Share

През последните години изразът “гласът на цяло поколение” се използва особено лекомислено, но когато критиците го използваха за дебюта на Arlo Parks “Collapsed in Sunbeams” през 2021 година, нещо ни накара да им повярваме. Албумът беше възхваляван заради своите откровени и благозвучни текстове, които се доближаваха повече до поезията на смели автори като Ocean Vuong и Logan Duane, отколкото до обичайните клишета за поп музиката. Деликатните наблюдения върху нарастващата mental health криза сред Gen Z резонира сред слушателите, особено в разгара на пандемията, когато излезе записа.

Успехът доведе Arlo Parks до престижната награда Mercury Prize, турнета с Harry Styles, Phoebe Bridgers, Billie Eilish и Lorde, а днес британката вече живее в слънчевия Лос Анджелис с приятелката си – синекосата алт-поп рапърка Ashnikko. С това израстване звездата е преживяла и очакваните трудности, които са ясно документирани в новия “My Soft Machine”, чието заглавие е заимствано от филма на Johanna Hogg “The Souvenir” и думите “We don’t want to see life as it is played out, we want to see life as it is experienced, in this soft machine”. 

В ядрото на “My Soft Machine” стои историята на влюбването на Arlo Parks, но чернокожата британка рефлектира и върху теми като приемането на помощ, силата на емпатията и носталгията по миналото. Музикално вторият албум на певицата продължава да се движи в трип хоп стилистиката на предшественика си, макар и да си позволява вариация в използваните похвати. “Weightless” достига статута на модерен поп, подходящ за дансинга, благодарение на бляскава продукция от страна на Paul Epworth. “Dog Rose” би се вписала във “Skinty Fia” на Fountaines D.C., а “Devotion” избухва с мощни китари, които ще звучат особено яко в концертна обстановка.

За съжаление, не всяко парче се запомня толкова лесно и именно това е най-сериозния минус на “My Soft Machine”. Най-въздействащите и силни прозрения на Arlo Parks не намират подходящ музикален отговор. Ангажиращите теми на парчетата не изискват задължително предизвикателна музика, но заслужават по-нюансиран и богат на текстури аранжимент. Половината от албума преминава приятно, но някак незабележимо.

В прессъобщението към албума Arlo Parks разказва как е преминала през световете на травмата и тъгата с удивление и чувствителност. Истина, е че нейното творчество може да се похвали с необичайна степен на чувствителност, но артист с нейната дълбочина би могъл да вложи повече музикално въображение и да предизвика нужното удивление и в слушателите си.

7/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.