BANKS – Serpentina

Alessia Cara – Love & Hyperbole

Alessia Cara все по-смело се впуска в територията на...

Oklou – choke enough

Marylou Mayniel, по-известна под псевдонима Oklou, е име, което...

Olly Alexander – Polari

Дебютният солов албум на Olly Alexander излиза в момент,...

The Weeknd – Hurry Up Tomorrow

Обложката на Hurry Up Tomorrow изглежда като нещо, което...

FKA twigs – EUSEXUA

FKA twigs е артист, който безстрашно трансформира музиката в...

Share

По време на турнето към предходния ѝ албум “III” BANKS бе диагностицирана с автоимунното заболяване Болест на Хашимото. В резултат на тежките последици, довели до затрудненото провеждане на редица концерти, се ражда и четвъртия ѝ запис “Serpentina”. Заглавието на проекта е препратка към змиите, които сменят кожата си и символизира прераждане.

Не може да отречем, че с годините BANKS се превърна в отличителен артист на алтернативната поп сцена. Вокалният ѝ почерк се разпознава от километри, а експериментите ѝ с различни звуци и елементи правиха записите ѝ интригуващи и непредвидими… до този момент.

“Serpentina” не се отличава особено от предшественика си “III” (който сам по себе си беше крачка назад спрямо безупречното качество в страхотния “The Altar”). Вдъхновението от R&B и хип хопа на 90-те си личи все повече, особено в парчета като “Meteorite”, “Fuck Love”, “Deadend” и “Holding Back”. Втората половина на албума пък е запълнена от по-бавни композиции, които не се запомнят с нищо конкретно. 

В работата си досега Jillian Banks успяваше да създаде страхотно съединение между гласа си и напрегнатите инструментали, но на този етап продукционните решения са започнали да взимат значително надмощие над гласа ѝ. Междувременно вокалите твърде често минават през цял куп ефекти с цел експресивност, но в един момент този трик спира да прави впечатление, а липсата на суровия ѝ талант започва да се усеща.

Друг проблем на “Serpentina” е, че заглавието и обложката предполагат значително по-мрачно и смело съдържание, а това, което получаваме е най-скучната и лишена от рискове музика, която BANKS е издавала до този момент. Невъзможно е да си говорим за еволюция от досегашното ѝ звучене – напротив, парчетата са окупирани от безлични трап бийтове и отнесени мелодии, лишени от въображение. Докато “Goddess”, “The Altar” и “III” се отличаваха един от друг, музиката в “Serpentina” би могла да се впише навсякъде.

На този етап изглежда, че BANKS наистина достигна пика си с “The Altar” преди години. Надяваме се, че “Serpentina” няма да е пирона в ковчега, защото Jillian може много повече. Това, което трябва да направи е да спре да разчита на вече изпитана формула, да развихри въображението си и да си припомни, че гласът ѝ притежава невероятна сила, без нуждата да бъде изменян от каквито и да е ефекти.

4/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.