Поглеждането назад към творчеството на влиятелен и обичан артист винаги крие риск: съвременният слушател може лесно да подцени значимостта, заслепен от днешните трендове и натрупания контекст. Нужно е съзнателно усилие, за да си припомним колко дръзко, оригинално и непредсказуемо е било то в епоха, когато музикалната сцена още не е била подготвена за подобен тип артистизъм.
Такъв е примерът с The Ramones – днес звучат като безобиден поп-пънк с неустоима енергия, но в края на 70-те те са били музикална революция, предизвикателство към самата същност на рок музиката. С Kate Bush обаче ситуацията е различна. В нейния случай авангардният дух не е ерозирал от времето – напротив, творчеството ѝ продължава да звучи странно, красиво и предизвикателно дори и днес.
Ранните музикални видеа на Kate Bush и до днес носят магнетична, сюрреалистична чудатост. Още при първия досег с тях се усеща нещо необикновено – възвишения глас, който се извива във въздуха, пронизващите очи, които сякаш говорят на свой собствен език, физическата изразителност, в която всяко движение е изпълнено с емоция и символика. Това въздействие не е случайност. Част от значителния аванс, който Kate получава при подписването на договора си с EMI, тя насочва към сериозно обучение по интерпретативен танц под ръководството на Lindsay Kemp – легендарен театрален визионер и преподавател, известен и с влиянието си върху младия David Bowie.
Още от началото е ясно, че Kate Bush не е просто музикант, а цялостен артист – визионер, който подхожда с отдаденост към пеенето, театъра, танца, разказа и визуалната естетика. Тази мултидисциплинарна перспектива прозира във всичко, което прави – от сложната структура на песните до хореографията на клиповете ѝ до филмовата им атмосфера.
Като вземем предвид всичко това е направо изненадващо, че изпълнител от такъв калибър рядко се появява на сцената на живо. Човек би очаквал, че артист, чиято музикална визия е толкова богата и многопластова, би бил създаден за концертни спектакли, нали? И именно в това се крие парадоксът. Kate Bush действително е имала желание да изнася концерти, но не какви да е. Нейната представа за живо изпълнение надхвърля обичайното: амбициите ѝ са били толкова мащабни, толкова кинематографични и детайлни, че традиционният формат просто не би могъл да побере размаха на визията ѝ.
Първото ѝ турне The Tour of Life (1979), представлява спиращо дъха зрелище, което съчетава музика, хореография, театрална пантомима, илюзионизъм, видео прожекции и технологични иновации – включително първата известна употреба на безжичен микрофон за глава, проектиран специално, за да ѝ позволи пълна свобода на движение на сцената. Още по-впечатляващо е, че зад цялата тази визионерска концепция стои едно 20-годишно момиче, чиято артистична смелост и контрол върху всеки аспект на спектакъла я поставят сред пионерите на съвременното сценично изкуство. Турнето е възприето като революционно за времето си.
Но зад блясъка и възторга се крие и мрачна сянка. След един от концертите загива Bill Duffield (директорът по осветлението на Kate Bush) при инцидент със сценичното оборудване. Комбинацията от този трагичен случай, както и физическото и психическото изтощение, породено от интензивността на турнето, са основните причини, поради които тя избира да не се впуска в друго концертно турне.
В продължение на 35 години тя напълно се посвещава на студийната си работа, избягвайки прожекторите и живите изпълнения. През този период Kate Bush създава някои от най-забележителните си албуми, сред които The Dreaming и Hounds of Love. Напълно неочаквано на 21 март 2014 година след повече от три десетилетия отсъствие от сцената Kate Bush обяви завръщането си с поредица от 15 специални концерта в лондонската зала Hammersmith Apollo.
Известна със своята интровертност и нежелание да разкрива личния си свят, Kate рядко дава интервюта. Все пак, в разговор с Matt Everitt за BBC 6 Music, тя разказа какво я е вдъхновило да се върне на сцената след толкова дълга пауза. “Бях направила два албума за кратък период от време и ми се искаше да изследвам нещо различно,” сподели тя с характерната си скромност.
Подобно на The Tour of Life, спектакълът Before the Dawn се превръща в още една зашеметяваща мултимедийна феерия от Kate Bush. Прецизно балансирайки музика, анимация, куклен театър и съвременен танц, шоуто се възприема като нещо повече от концерт. За реализацията на тази амбициозна продукция Kate обединява усилия с редица изтъкнати творци. Сред тях са писателят David Mitchell (Cloud Atlas), който допринася с текстове и концептуална структура, както и режисьорът Adrian Noble, който внася театрална дълбочина и драматургичен размах.
Изпълненията от Before the Dawn са приети с възторг както от публиката, така и от критиците, като мнозина ги определят като едни от най-забележителните музикални събития на последното десетилетие. Самата Kate Bush споделя същия ентусиазъм, наричайки преживяването “нещо наистина вълшебно”. За нея концертите не са просто ретроспекция или музикално събитие, а интензивно емоционално пътешествие.
В епоха, в която изкуството често се подчинява на логиката на мигновеното удовлетворение, творчеството на Kate Bush остава омагьосващо и винаги една крачка отвъд очевидното. И макар безброй артисти да черпят вдъхновение от нея, ще мине още много време, преди нейният свят да изгуби магнетичната си красота.
