Birdy попадна в полезрението ни за първи път, когато беше едва на 15-годишна възраст. Седнала удобно зад пиано, тя бе открила начин да трансформира песен на Bon Iver в нещо още по-специално и така нейната визия като артист стана моментално ясна. След като издаде четири впечатляващи албума, с които затвърди таланта за писане на песни, тя е готова да се отърси от оковите на познатата роля и да преоткрие себе си.
Днес Birdy е решила да се трансформира в поп звезда, вдъхновена от носталгията по 80-те. Разбира се, нейната интерпретация на десетилетието е по-различна и алтернативна от това, което повечето популярни артисти правят през последните години. В резултат пред нас се разкрива завладяващ и драматичен албум, който в никакъв случай не загърбва способността на Birdy да изследва трепетните емоции на живота, а по-скоро я облича в нови дрехи.
В откриващото “Paradise Calling” британката пресъздава бомбастичния синтпоп на миналото, а резултатът е по-инди версия на това което The Weeknd и Harry Styles постигнаха с “Blinding Lights” и “As It Was”. За щастие, референциите на Birdy стават доста по-интересни с развитието на албума – аранжиментът на сингъла “Raincatchers” напомня на Kate Bush-ската “Cloudbusting”, “Ruins I” съчетава бурни перкусии с мелодични рефрени, които биха звучали на място в песен на Echo and the Bunnymen, а припева на “I Wish I Was a Shooting Star” черпи от наследството на David Bowie. Албумът така и не достига до катарзисна кулминация, както предшественика си “Young Heart”, но силните моменти в него са достатъчно забележителни.
Сред основните теми в “Portraits” са паметта и взаимодействието между миналото и настоящето. В заглавното парче, например, Birdy пее за “търсене на път обратно към дома”, докато мелодията отразява човешкото желание да уловим определени моменти и да ги запазим завинаги. Освен това, записът се ангажира и с темата за загубата. В “Your Arms” певицата възпява трудните емоции, когато се сбогуваш с любовта на живота ти и спомените за нея започнат да избледняват. В “Raincatchers” вътрешното дете е оставено някъде далече в миналото и лирическият герой изпитва нуждата да се свърже с него отново.
С “Portraits” Birdy поема по нова пътека и се освобождава от очакванията да повтори някога отново успеха на “Skinny Love” и “People Help the People”. Тази нова идентичност не е твърде различна от познатото, но въплъщава творческата свобода и показва, че дори с класическите форми могат да се направят вълнуващи завоевания.
8.5/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.