Bjork е особен артист. На този етап дори не е нужно да си запознат с творчеството ѝ в дълбочина, за да знаеш това. С годините името на исландската звезда се е превърнало в синоним на ‘музикален авангард’. Наскоро LOUD разисква творчеството ѝ в “Скенер: Björk”, а днес ще си говорим за десетия ѝ студиен проект “Fossora”, който е поредната експлозия от необичайни идеи и необуздана креативност.
Едва ли друг артист на тази планета ще издаде албум, чиято основа е формирана от секстет от кларинетисти (които често свирят особено дисонантно) и индонезийски техно бийтове, известни още като ‘gabber’. Резултатът е албум, който няма да се хареса не всеки, но ще остави отпечатък върху 2022 година.
Още откриващото “Atopos” зашлевява слушателя с агресивен инструментал и текст, отразяващ живота по време на и след локдауна. Björk отказва да се примири с чувството на изолация и разделение в обществото и заявява шумно: “our union is stronger than us, hope is a muscle that allows us to connect.” Другата водеща тема във “Fossora” е майчинството. Най-силната песен в записа “Ancestress” възпява смъртта на майчината фигура под структурата на “фалцетна приспивна песен”, подобна на тази, която певицата си спомня от детството. Резултатът е грандиозен, въздействащ и фолклорен, а бек вокалите са изпети от сина на певицата Sindri Eldon.
Всички знаем, че Björk рядко обръща поглед назад и избягва да се повтаря. Въпреки това е лесно да проследим корените на “Mycelia” и хоровата “Sorrowful Soil” до “Medulla”. Струнният аранжимент във “Fungal City” пък пресъздава онова чувство на невинност от ранното ѝ творчество – “The Anchor Song” от “Debut” не е далечна асоциация.
Мястото на Björk в музикалната история се циментира за пореден път от умението ѝ да трансформира артистичната лудост в нещо дълбоко и мъдро. Всеки един неин албум се превръща в самостоятелно произведение на изкуството, свързващо личното с научното и биологично. С “Fossora” Bjork отстоява своята индивидуалност и изследва себе си като 56-годишен музикант, който не се страхува да продължи да прескача границите. Динамичната комплицираност на албума е приятна изненада след разочароващата монотонност на “Utopia”.
7.5/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.