Blur – The Ballad of Darren

John Grant – The Art of the Lie

Още през 2010 музиката на John Grant ни спечели...

Normani – DOPAMINE

По време на шестте си години във Fifth Harmony...

Charli xcx – BRAT

През последните месеци "BRAT" се превърна в нещо повече...

AURORA – What Happened to the Heart?

Колко често сте чували някой да нарича звученето на...

NATHY PELUSO – GRASA

В разнообразния свят на поп музиката е изненадващо, че...

Share

Damon Albarn е готов да се изправи пред загубите в живота си. Още с първите думи в “The Ballad of Darren” той въздъхва “I just looked into my life and all I saw was that you’re not coming back”. Това веднага поставя основата за напрежението, което виси над целия албум. Damon винаги е бил добър приятел с меланхолията, но за първи път в текстовете му се прокрадва и скръб. 

“The Ballad of Darren” е първият албум, който Blur записват заедно от осем години насам. Мнозина ще ви кажат, че той е триумфално завръщане, но истината е, че обхватът и звученето са по-скоро изненадващи и нови за тях, отколкото напомнящи на миналото им. За това някогашните герои на britpop течението заслужават адмирации. Би било лесно Albarn и компания да се оставят на течението и да запишат типичен албум за Blur. Ако не бяха очарователните бас линии на Alex James, силната уязвимост на Damon и интроспективната атмосфера, той вероятно щеше да е точно това. През 2023 година, обаче, Blur демонстрират, че все още не искат да лежат на стари лаври.

10-те парчета, композирани и записани по-рано тази година, докато групата се готви за поредица от летни фестивали, са предимно баладични и лишени от помпозност и енергична рок енергия. Няма да откриете нищо, което прилича особено на най-големите хитове на Blur от 90-те. Най-подходящото сравнение, всъщност, е стилистичния завой, който Arctic Monkeys направиха с последните си два албума “Tranquillity Base Hotel & Casino” и “The Car”. 

Силно впечатление прави и влиянието на David Bowie, особено в сингъла “St. Charles Square” и “Goodbye Albert”. Китарните настъпления на Graham Coxon напомнят на дисонантните партии на Robert Fripp в “Scary Monsters (and Super Creeps)”, а настроението наподобява творчеството на Bowie от 21-ви век, особено “Heathen” и “The Next Day”. В ядрото на албума стои “The Narcissist” – красноречива изповед за тъмните страни на славата и прекаленото взиране в мрака.

Колкото и честни да са членовете на Blur за трудността да се съберат отново, в “The Ballad of Darren” прозират топлите им взаимоотношения и сантимента, който имат към споделените години. Самото заглавие на албума е препратка към дългогодишен член на екипа на бандата, който многократно напомнял на Damon Albarn да завърши “The Ballad” – соло демо, по което той работи през 2003 година. Също като Bowie, Blur не се стремят да напомнят за миналата си слава, а по-скоро да остареят достойно и да предложат на слушателя нова перспектива, която не би могла да дойде от по-младата им версия.

7.5/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.