От 70-те години досега “нечистивите текстове” и провокативните анти-религиозни образи са част от творчеството на поп музиканти, които не се страхуват от гнева на Църквата. John Lennon си представя свят без религия, Madonna танцува пред горящи разпятия във видеоклипа на “Like a Prayer”, Kanye West твърде, че е Бог, Lady Gaga се обяснява в любов на Юда, а Lil Nas X танцува в скута на Сатаната. Всички тези звезди засягат концепцията за срама и греха, а решенията им винаги предизвикват полемики сред религиозните общности. Най-актуалният случай е британската поп певица Rina Sawayama, която предизвика анти-ЛГБТ+ организациите с новата си песен “This Hell”. Във видеоклипа на песента певицата се усмихва с демонични очи към камерата, докато казва: “God hates us? Alright then, Buckle up, at dawn, we’re riding”, а по-късно сключва брак като част от бисексуална полиаморна триада.
В официално заявление Rina сподели: “Тази песен е важна за мен, защото човешките права на малцинствата често биват потискани в името на традиционни религиозни вярвания. Композирайки тази песен, мислех най-вече за ЛГБТ+ общността. Правителството във Великобритания съвсем наскоро изключи транс хората от забраната от закона за забрана на конверсионната терапия, а Флорида въведе закон, забраняващ повдигането на темата за сексуалността и половата идентичност в училищата. В Тексас забраниха присъствието на деца на изпълненията на драг кралици, а Върховният съд отмени конституционното право на аборт в САЩ.”
И докато десния евангелизъм задушава все повече в хватката си Великобритания и Америка, все повече поп артисти вдигат високо среден пръст срещу религията в музиката и видеоклиповете си. В “Good Ones” Charli XCX танцува по бикини на погребение, докато разпоредители държат горящи библии в ръцете си. В дуета ѝ с Rina Sawayama “Beg For You” лидер на култ приветства двете поп певици в сатанинския си кръг. Темата за религиозните организации оживява и в новия концептуален албум на Ethel Cain “Preacher’s Daughter”, който разказва историята на транс момиче, което бяга от религиозното си семейство преди живота ѝ да приключи във фризера на канибал.
Разбира се, ядосването на Църквата чрез оскверняването на вековни доктрини и иконография често допринася за пънк и “cool” образа на един артист. Madonna и Lady Gaga са две певици, които майсторски са използвали богохулството в творчеството си. През 2006 година Madonna е обвинена в “открита враждебност” след като бива разпъната на кръст, като част от турнето си. На по-късен етап Църквата нарича Lady Gaga “копие на Madonna” след излизането на клипа към песента “Alejandro”, в който Stefani e облечена като монахиня и поглъща с уста броеници.
Коментарите на религиозните общности често разсейват вниманието на хората от други важни проблеми, които касаят обществото. Когато Ariana Grande издава “God is a Woman” те критикуват текста на песента с аргумента, че божественото се издига над концепцията за пол. Но ако това е вярно, защо тогава те не се обиждат, когато някой използва “той/него” за Бог?
Иронията при голяма част от “богохулните” поп хитове е, че всъщност те винаги носят послание за любов, състрадание и единност, а не за гняв. Много малко от тези песни засягат теми като вярата в божествени сили. През метафората на “Judas” Lady Gaga пее за невъзможността да обърне гръб на любов, която ѝ причинява болка. Lil Nas X пък посвещава видеоклипа към “Montero (Call Me By Your Name)” на “детето в себе си” и на другите куиър хора, които се страхуват да живеят живота си открито.