За Charlotte Cardin и повечето от нас лятото на 2021 година беше странно. Певицата от Монреал описва периода като изпълнен с гняв и хаос, въпреки излизането на дебютния ѝ албум “Phoenix”. Записът незабавно я превърна в едно от най-разпознаваемите лица на канадската поп сцена, а усилията, положени по създаването му бяха възнаградени с шест награди JUNO (канадският еквивалент на Grammys), включително престижната ‘Album of the Year’. Докато всичко това се случва, обаче, канадката преминава през трусове във връзката си с актьора Aliocha Schneider, а въпросите за идентичността и очакванията на околните продължават да я измъчват.
В резултат на тази фаза се ражда “99 Nights” (заглавието на албума се отнася към периода от време, за което е написан) – проект, който поема по различна посока от тази на “Phoenix”. Charlotte продължава да се интересува от темите за комплексните любовни взаимоотношения, но на преден план излиза и връзката ѝ със себе си с всичките тревоги и натрапчиви мисли. Дори обложката на албума подсказва за уязвимите места, до които албума се докосва – сурова необработена гола снимка на Charlotte Cardin, заснета в Гърция след особено емоционален разговор, които провежда с партньора си.
Звученето на “99 Nights” е значително по-инди от това на предшественика си, а китарите са важна част от аранжимента на почти всяка песен. Откриващото “Puppy” ни посреща с носталгичен тон, слънчеви синтезатори и хитови мелодии, а Charlotte звучи готова да загърби трудните моменти от миналото: “I’m in a good stage of mind, like a puppy at the window, I just wanna feel the wind blow”. След това, обаче, албумът прави завой към по-мрачни кътчета – “Confetti” описва интровертната страна на певицата по време на шумно парти; “Jim Carrey” е вдъхновена от изказвания на Jim по темата за егото; заглавната “99 Nights” конфронтира дистанциран партньор; закриващото “Next to You” е любовно обръщение, но и сбогуване с Монреал, преди канадката да замине да живее в Европа.
За “99 Nights” Charlotte Cardin работи с най-близките си приятели – продуцента Jason Brando, басиста Mathieu Sénéchal и артиста Lubalin. Въпреки че всеки от тях идва от различен музикален бекграунд, звученето на албума е значително по-хомогенно от това на “Phoenix”. Не липсва разнообразие, но голяма част от парчетата са подчинени на ясно дефинирана посока, подчертана от органичните инструментали.
Ако някои от темите в “99 Nights” ви звучат малко подобни на тези във “Phoenix”, това е защото Charlotte Cardin продължава да третира музиката си като терапия, чрез която освобождава потиснатите мисли, които я вълнуват. Вторият албум на канадката е отличен алт-поп, който потвърждава, че тя няма да остане еднодневка и тепърва ще вдига шум.
8.5/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.