Миналата година Christine and the Queens издаде “Redcar les adorables étiles (prologue)” – дълъг и объркващ концептуален албум на френски език. Театралната му идея беше интересна, но музиката в него звучеше тромаво и изцяло лишена от обичайната динамика, превърнала се в запазена марка за Chris.
“PARANOÏA, ANGELS, TRUE LOVE” загърбва част от импулсите на Redcar, за щастие, но и запазва експерименталната си рамка. В рамките на цели 20 песни артистът отказва да се скрие зад маската на алтер-его и задълбава в сериозни размисли за скръбта, половата си идентичност и сексуалността. За десерт, поп иконата Madonna се включва като гласа на Big Eye – мистериозен богоподобен образ.
За основно вдъхновение на “PARANOÏA, ANGELS, TRUE LOVE” служи пиесата на драматурга Tony Kushner “Angels in America”, която разказва за млад мъж, който умира от СПИН в Ню Йорк в края на 80-те години. Chris открива телевизионната адаптация от 2003 година по време на пандемията и остава смаян от щастливия край, в който главният герой Prior Walter отказва да стане част от апокалипсиса.
Подходът на французинът продължава да търпи трансформации и да се сблъсква с различни предизвикателства и в този албум, но не губи своето хипнотично и интроспективно качество, въпреки прекалената продължителност на записа. Любовта и отчаянието са станали неделими в митологията на Christine and the Queens, а поезията е неговото най-силно оръжие. За разлика от “Redcar les adorables étiles (overture)”, новият албум е почти изцяло на английски език, което позволява на Chris да се възползва от различни възможности. Продукцията на Mike Dean пък препраща към амбициозни албуми като “Mezzanine” на Massive Attack и “Homogenic” на Björk.
Творческата свобода в “PARANOÏA, ANGELS, TRUE LOVE” заслужава признание, сама по себе си. Chris споделя, че е изпял всяка песен само веднъж в студиото, преборвайки желанието да оправя несъвършенствата. Истината е, че вокалите в албума са въздействащи и красиви. Текстурите и жанровите завои в целия албум също са толкова много, че в един момент забравяш къде е започнало пътуването.
Сред най-силните моменти са 11-минутната “Track 10”, която атакува с един от най-предизвикателните и агресивни аранжименти и на моменти звучи като импровизация. “Full of life” семплира блестящо симфонията “Canon in D Major” на Pachelbel, използвана най-често за сватбени церемонии. “Flowery days” е неочаквано радиофонична и семпла балада, която изпъква сред по-екстравагантните откровения, а “Tears can be so soft” и “To be honest” вероятно ще се наредят успешно до най-разпознаваемите парчета на Christine and the Queens.
За съжаление, не липсват и объркващи решения като бутафорната “Let me touch you once”, объркващата “Lick the light out”, която върви в две различни посоки, и скучната “True love”, която разчита твърде много на почерка на 070 Shake. “Shine” пък би спечелила от известно опростяване и съкращаване, както и още няколко от по-дългите композиции.
“PARANOÏA, ANGELS, TRUE LOVE” е интересен албум, който напомня на други амбициозни концептуални албуми от последните години, като “Ugly Season” на Perfume Genius. Той е силна демонстрация на уменията на Christine and the Queens да обединява взаимно противоречащи си идеи и да лекува себе си, творейки. С 90-минутната си продължителност и липсата на филтриране, четвъртият албум на Chris натежава в определени моменти, но няма никакво съмнение, че нито един друг проект тази година няма да звучи точно като него.
8/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.