В новия си албум “Redcar les adorables etoiles (prologue)” Christine and the Queens, който вече използва местоименията ‘той/него’ влиза в ролята на алтер-егото Redcar – костюмиран, налудничав и съсипан от живота мъж. През немалка част от 13-те парчета Redcar се лута в тъмен лабиринт от хипнотични 80-тарски синтезатори и агонизиращи електрически китари.
За да разберете напълно болката и дезориентацията във френскоезичните текстове, обаче, трябва да познавате контекста. В емоционално интервю с The Guardian преди броени дни, 34-годишният Heloise Letissier (истинското име на Christine and the Queens), разказа за смъртта на майка си през 2019 година и призна, че е искал част от себе си да остане ‘дъщеря’ за нея, докато тя е жива. Сега Redcar е готов да загърби женската идентичност завинаги. Някои членове на транс общността не пропуснаха възможността да го разкритикуват за отказа му към оперативни намеси. “Не дължа нищо на никого и не е нужно да белязвам тялото си. Това, което трябваше да променя е себеприемането и дисфорията”, заяви смело Redcar. Освен всичко това, Heloise е преживял и болезнена любовна раздяла, която също служи за вдъхновение на третия му албум.
До голяма степен “Redcar les adorables etoiles (prologue)” е най-смелия албум на Christine and the Queens до този момент. Концептуалният запис прилича повече на ранните записи на The Cure и Depeche Mode, отколкото на инди поп проектите ѝ до този момент. Въпреки 80-тарското звучене записът дължи много и на духа на рокендрола. Вдъхновена от спонтанния композиторски процес на Led Zeppelin и The Rolling Stones, Chris се затваря вкъщи и създава сам албума за броени дни, като отделя не повече от един час за песен.
Решението да изпълни албума си единствено на родния френски език е интересно, предвид успеха ѝ в англоговорящите страни, но същевременно “Redcar les adorables etoiles (prologue)” звучи като лична изповед, чиято терапевтична функция е насочена предимно към артиста. Публиката е само свидетел. В преводът на английски език се губи и голяма част от въздействието – абстрактните поетични образи объркват и не успяват да въздействат достатъчно на слушателя.
За съжаление, в албума липсва онази ясна визия и посока, която ни впечатли в предните записи. “Redcar…” е една идея твърде експериментален, без да успее да достигне артистичните висоти на други смели артисти. Chris определено не е David Bowie в това отношение! Въпреки това, многократните слушания на проекта разкриват потенциал, който се надяваме, че ще бъде разгърнат в продължението на концептуалната опера, което ни очаква през следващата година.
7/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.