Въпреки че Евровизия традиционно се свързва с бляскави постановки и все по-чести победи на шведските участници, през 2021 година на сцената се издигна нова сила – Италия. Страната не просто спечели конкурса, а го разтърси в основите му, внасяйки глътка свежест. Тази промяна дойде благодарение на Måneskin – дръзка рок група от Рим, която завладя публиката с експлозивния си глем-рок химн Zitti e Buoni. Песента категорично отказа да се впише в добре познатите шаблони на Евровизия. Сурова, енергична и изцяло на италиански език, тя избухна на сцената с неподправена страст и бунтарски дух. Победата на Måneskin не беше просто моментен триумф, а повратна точка, която отвори вратите на групата към международната музикална сцена. В рамките на месеци те преминаха от национални любимци до глобални рок звезди.
Издигането им до световната сцена беше впечатляващо. Måneskin демонстрираха безспорна звездна мощ по време на концертите си между 2021 и 2024 година. Те успяха да направят нещо, което мнозина смятаха за невъзможно – да превърнат бурното старомодно рок шоу в магнит за Gen Z публиката. И когато изглеждаше, че върхът е достигнат, фронтменът Damiano David изненада всички с решението да поеме по собствен творчески път. С дебютния си солов албум FUNNY little FEARS, вокалистът символично и емоционално се отделя от групата, която го направи звезда.
Познати мелодични мотиви и класически поп-рок структури служат като пътеводител в записа, докато Damiano търси своята солова идентичност. Макар и елегантен и добре продуциран, албумът често остава в зоната на предвидимото. Песни като Next Summer, Bruise и Sick Of Myself се сливат в единна емоционална линия, която губи въздействие с всяко следващо парче. Също така, композиции като Tango и Born With a Broken Heart залагат на сходен пиано акомпанимент, който започва да се усеща като повторение. И все пак, сред траковете изпъкват моменти на артистична дълбочина: Voices и Mars се отличават със заряд и вокална експресивност, припомняйки на слушателите харизмата, която прави Damiano толкова разпознаваем.
Най-съществената слабост на албума се крие в онези песни, които не успяват да оставят траен отпечатък. Често липсва ясно изразен музикален акцент, а проблемът е както в текстовете, така и в мелодичната структура. Рядко се случва лирика, аранжимент и звук да се срещнат в пълна симбиоза. Това кара малкото наистина силни моменти да изпъкват още по-рязко, но същевременно подчертава липсата на последователност. Повечето парчета звучат донякъде производно, като ако премахнем характерния тембър на Damiano, лесно биха могли да бъдат сбъркани с песни на Benson Boone или Harry Styles.
С FUNNY little FEARS Damiano David демонстрира желание да се еманципира от рок етикета и да изследва по-уязвими територии, но често се изгубва в предвидими формули и звучене без особен риск. Албумът не предлага категоричен пробив, но поставя основата за по-смела солова посока. Началото е направено – сега остава въпросът накъде ще поеме.
