Ed Sheeran – Autumn Variations

Kali Uchis – Sincerely,

Ако испаноезичният албум на Kali Uchis ORQUÍDEAS звучеше като...

Self Esteem – A Complicated Woman

Изкушението да започна това ревю с изброяване на поразителните...

Julien Baker & TORRES – Send A Prayer My Way

Каубойската естетика преживява истински ренесанс. От вихрената COWBOY CARTER...

Bon Iver – SABLE, fABLE

Вече близо две десетилетия кариерата на Justin Vernon е...

Black Country, New Road – Forever Howlong

Внезапното напускане на Isaac Wood малко след излизането на...

Share

Може би досега не сте гледали на Ed Sheeran като на съвременен национален бард, но на пръв поглед той е силен претендент за това. 32-годишният британец е най-популярният артист в страната си по много показатели. Персоната му също би отивала на тази титла – публичният му образ може да бъде обобщен като “незабележителен британски тип”, макар и с нетипична увереност в собственото си трубадурство. Тази роля продължава да му печели както симпатии, така и саркастични коментари.

Седмият студиен албум на Ed Sheeran “Autumn Variations” е концептуално вдъхновен от класическия композитор Edward Elgar и неговите “Enigma Variations” от 1899 година (съдържащи известното му произведение “Nimrod”). Идеята за 14 музикални скеча, вдъхновени от историите на приятели е свежа и дава интересно поле за развитие. 

Подобно на Sheeran, Edward е третиран зле от критиците през 20-те години на миналия век, а композициите му са наричани “шовинистични” и “назадничави”, особено поставени до модернистичните подходи на по-младите композитори от ерата след Първата световна война. Модерният музикален критик често има същите мнения и за Ed Sheeran – артист, който продължава да създава “сладникави” балади, само защото те се харесват на масовата публика. 

“Autumn Variations” се ражда от сътрудничеството на Ed с Aaron Dessner от The National, който по-рано тази година продуцира албума му “Subtract (-)”. Най-очевидната съпоставка, която може да направим е с “folklore” и “evermore” на Taylor Swift – два албума, които също пристигнаха с пет месеца разлика и притежаваха магична инди фолк атмосфера, благодарение на Dessner. Другата прилика е с “Ghost Stories” (2014) на Coldplay, атмосферичен албум, който не кулминира в бомбастично световно турне, но демонстрира композиторски талант.

Лесно е да мразиш Ed Sheeran, но истината е че, също както “Subtract”, “Autumn Variations” далеч не е лош албум. Вероятно вдъхновен от стилистиката и работната етика на Aaron, рижавият британец е заложил на лирични композиции, които в повечето случаи са лишени от онази дразнеща съставка, която превърна много от хитовете му в тотално клише. Основната тема и тук е психичното здраве, а меланхолията преобладава, въпреки химновите мелодии на моменти. Парчетата изненадват със зряла простота, а в аранжиментите ще чуете дори някои от типичните елементи за Dessner през последните години.

Не е нужно да коментираме факта, че “Autumn Variations” далеч не е шедьовър и има своите по-силни и по-слаби моменти. Липсва и парче, което да въздейства толкова силно колкото “Nimrod” на Edward Elgar. Но за първи път от дълго време насам нова музика от Ed Sheeran успява да задържи интереса ми и това си заслужава да се отбележи.

7.5/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.