Може би досега не сте гледали на Ed Sheeran като на съвременен национален бард, но на пръв поглед той е силен претендент за това. 32-годишният британец е най-популярният артист в страната си по много показатели. Персоната му също би отивала на тази титла – публичният му образ може да бъде обобщен като “незабележителен британски тип”, макар и с нетипична увереност в собственото си трубадурство. Тази роля продължава да му печели както симпатии, така и саркастични коментари.
Седмият студиен албум на Ed Sheeran “Autumn Variations” е концептуално вдъхновен от класическия композитор Edward Elgar и неговите “Enigma Variations” от 1899 година (съдържащи известното му произведение “Nimrod”). Идеята за 14 музикални скеча, вдъхновени от историите на приятели е свежа и дава интересно поле за развитие.
Подобно на Sheeran, Edward е третиран зле от критиците през 20-те години на миналия век, а композициите му са наричани “шовинистични” и “назадничави”, особено поставени до модернистичните подходи на по-младите композитори от ерата след Първата световна война. Модерният музикален критик често има същите мнения и за Ed Sheeran – артист, който продължава да създава “сладникави” балади, само защото те се харесват на масовата публика.
“Autumn Variations” се ражда от сътрудничеството на Ed с Aaron Dessner от The National, който по-рано тази година продуцира албума му “Subtract (-)”. Най-очевидната съпоставка, която може да направим е с “folklore” и “evermore” на Taylor Swift – два албума, които също пристигнаха с пет месеца разлика и притежаваха магична инди фолк атмосфера, благодарение на Dessner. Другата прилика е с “Ghost Stories” (2014) на Coldplay, атмосферичен албум, който не кулминира в бомбастично световно турне, но демонстрира композиторски талант.
Лесно е да мразиш Ed Sheeran, но истината е че, също както “Subtract”, “Autumn Variations” далеч не е лош албум. Вероятно вдъхновен от стилистиката и работната етика на Aaron, рижавият британец е заложил на лирични композиции, които в повечето случаи са лишени от онази дразнеща съставка, която превърна много от хитовете му в тотално клише. Основната тема и тук е психичното здраве, а меланхолията преобладава, въпреки химновите мелодии на моменти. Парчетата изненадват със зряла простота, а в аранжиментите ще чуете дори някои от типичните елементи за Dessner през последните години.
Не е нужно да коментираме факта, че “Autumn Variations” далеч не е шедьовър и има своите по-силни и по-слаби моменти. Липсва и парче, което да въздейства толкова силно колкото “Nimrod” на Edward Elgar. Но за първи път от дълго време насам нова музика от Ed Sheeran успява да задържи интереса ми и това си заслужава да се отбележи.
7.5/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.
