Съвсем наскоро Ed Sheeran заяви, че музикалната критика е отживелица. Мислите ми бяха споделени няколко седмици преди издаването на новия му албум “Subtract”. Това провокира авторите в доказаните медии с дългогодишна история достатъчно време да подострят внимателно моливите си и да се приготвят за обратен удар. Разбира се, британецът никога не е бил особен любимец на музикалните критици, но това не му попречи да се превърне в един от най-слушаните и продаваните музиканти на нашето време.
Кариерата на Ed Sheeran винаги е била игра на числа. Освен, че всяко от заглавията на албумите му отразява тази обсесия, през годините той разпродаде десетки стадиони и подобри рекорди за стрийминг. Новият “Subtract” (или “-”) е последния проект на изпълнителя от математическата му поредица. Още през март той сподели откровено, че за първи път издава албум, който не държи да бъде харесан от хората. Парчетата отразяват емоционалния период, през който Ed e преминал миналата година, когато съпругата му Cherry Seaborn бе диагностицирана с рак, а най-добрият му приятел Jamal Edwards почина.
Последвалите месеци са основната тема на “Substract”, както и на документалния филм “Ed Sheeran: The Sum of It All”, който може да гледате в Disney+. Взети заедно, те изследват практическите приложения на изкуството. Музиката в “Subtract” е отделна тема за разговор. Вдъхновен от пандемичните албуми на Taylor Swift “folklore” и “evermore”, той се обръща към Aaron Dessner от The National за помощ. Интересното е, че отсъствието на обичайните сътрудници на Sheeran не е повлияло истински на усета за комерсиален потенциал – “Colourblind” звучи като сватбен саундтрак (подобно на “Perfect” и “Thinking Out Loud”), а “Eyes Closed” и “Curtains” са радио материал.
Рижавият музикант често е подиграван заради захаросания му стил на писане. За щастие, текстовете тук често звучат болезнено откровено – “End of Youth” отразява неговата неувереност, а “Sycamore” ни пренася директно в чакалнята на лекаря, докато той и Cherry очакват диагнозата ѝ. Не липсват и пукнатини, през които се прокрадва светлина, но цялостно албумът е завладян от фатализъм и тъга.
Аранжиментите са значително по-минималистични, макар и да не можем да си говорим за същата детайлност, която Taylor Swift демонстрира в нейните албуми. Разбира се, това е Ed Sheeran… което означава, че дори в по-добрата си форма, той не успява да се сдържи с досадните сладникави моменти. Особено дразнещи са клишираната “Dusty” и фолклорната “The Hills of Aberfeldy”, написана преди цели 10 години и клоняща извън тематичната траектория на записа.
Темата за скръбта е изследвана от редица музикални творци през годините. Ed Sheeran не допринася с нищо ново към нея – все пак той не е авангарден творец като Warren Ellis и Nick Cave. Въпреки това, “Subtract” резонира със слушателя значително по-различно от другите му албуми, заради автентичността си.
6.5/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.