През годините сме се убеждавали многократно, че думата “почивка” не е позната част от речника на Elvis Costello. Един от най-интересните и гъвкави композитори и музиканти през последните 50 години се отчита с 32-ия си студиен запис “The Boy Named If”, който се появява на бял свят като наследник на цели три издания през последните две години – албума “Hey Clockface”, френскоезично EP и модернизирана испанска версия на легендарния му албум от 1978 “This Year’s Model”.
Както повечето артисти с толкова дългогодишен опит на сцената, Costello е наясно със златното наследство, което е оставил зад гърба си. Затова и няма нищо изненадващо в това, че
“The Boy Named If” се позовава умишлено на вече познати звуци и елементи от кариерата му.
Концептуалното издание е мултимедиен проект, вдъхновен от детски приказки, които често претърпяват неочаквани и мрачни обрати, но винаги засягат темата за порастването и преминаването от една фаза в живота в друга. Важна част от преживяването на “The Boy Named If” е физическото издание, което представлява книга с твърди корици и разработени кратки приказки и рисунки към всяка песен.
Самият Elvis Costello разказва:
“Пълното заглавие на албума е ‘The Boy Named If (And Other Children’s Stories)’. ‘IF’ е прякора на въображемия ти приятел. Той е твоята тайна идентичност, която знае истината за грешките ти. Той е този, който ще обвиниш за счупената ваза или за разбитите сърца.”
Музикално албумът се позовава най-вече на стилистиката на вече споменатия “This Year’s Model от 1978 година, който много критици припознават като един от неоспоримите му шедьоври. Още от първите секунди на “Farewell, OK” китарните рифове ни атакуват с пълна сила и ни показват, че това няма да е един от по-леките му кънтри или руутс или фолк рок издания. Голяма част от парчетата в първата половина на “The Boy Named If” излъчват онази пъб рок и ню уейв енергия, с която характеризират най-ранните му издания. Това придава носталгичен ефект на новите песни, но е и глътка свеж въздух след по-еклектичните експерименти на Costello от този век.
Най-въздействащите моменти в албума, обаче, идват във втората му половина, когато британска легенда се впуска в кабаретни аранжименти, а разказваческия му талант излиза на преден план, без особени разсейващи фактори. Именно така “The Man You Love to Hate” и “The Death of Magic Thinking” се превръщат в две от най-силните му парчета напоследък.
7.5/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.