Everything But the Girl – Fuse

ZAYN – ROOM UNDER THE STAIRS

Кънтри и фолк едва ли са първите жанрове, които...

Billie Eilish – HIT ME HARD AND SOFT

Последните месеци са особено вълнуващи за любителите на поп...

Sia – Reasonable Woman

Кариерата на Sia започна преди повече от две десетилетия...

WILLOW – empathogen

WILLOW не е от артистите, които се вписват лесно...

Dua Lipa – Radical Optimism

Албумът на Dua Lipa от 2020 г. "Future Nostalgia"...

Share

Tracey Thorn и Ben Watt решиха да сложат край на дуото си Everything But the Girl през 1999 година, на върха на успеха си, след издаването на танцувалния “Temperamental”. Една година по-рано те отказват предложението да открият турнето на U2, заради промяна в приоритетите – на този етап двамата вече искат да създадат семейство. През следващите десетилетия, докато отглеждат трите си деца, Tracey и Ben работят по солови проекти.

… а след това пандемията заля света ни и, като много други хора, двамата съпрузи започват да намират все повече време да творят заедно в домашното си студио. Първоначално Tracey и Ben не позволяват очакванията и напрежението да диктуват правилата и затова наричат проекта временно TREN. Днес материалът излиза на бял свят, като първия албум на Everything But the Girl от 23 години насам.

Едва ли някой е очаквал завръщане от дуото на този етап, но те никога не са били особено предвидими. Трудно беше да предположим и как музиката им би звучала толкова години по-късно. Истината е, че “Fuse” е естественото продължение на “Temperamental”. Парчетата са все така фокусирани върху влиянието на денс музиката и електрониката, но продукцията му е по-съвременна, а гласът на Tracey Thorn често е трансформиран чрез ефекти в по-дълбок и ангажиращ инструмент.

Въпреки че много от техните музикални наследници миксират грабващи бийтове с меланхолични вокали, Everything But the Girl продължават да го правят по един особено разпознаваем елегантен начин, който трудно бихме могли да объркаме. Още в откриващото “Nothing Left to Lose” гласът на Tracy въздейства също както преди години, а продукцията на Ben изстрелва енигматичния бийт на първа линия. Най-вълнуващото парче във “Fuse”, обаче, е “Lost”. За него вокалистката се вдъхновява като търси предложенията на Google при търсенето на “I lost…” Текстът започва от баналните “I lost my place”, “I lost my bags”, “I lost my biggest client” и прави неочакван болезнен завой с “I lost my mother, then I just lost it”.

Критика може да бъда отправена единствено към рециклирането на стари идеи в звученето на някои парчета и краткото времетраене – “Run a Red Light” и “Interior Space” напомнят твърде буквално за корените на бандата, заради ембиънт вълните и вокалните хармонии, а 36 минути звучат някак недостатъчно след толкова дълго чакане. 

7/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.