Foster the People – Paradise State of Mind

Foster The People изгряха на музикалната сцена със смразяващия неочакван мотив на зареждащия си хит „Pumped Up Kicks“. Калифорнийската инди поп група майсторски съчетава силни синтезатори и танцувални бийтове (в парчета като “Houdini”) с уязвими изповеди, изследващи темата за изолацията (в семпли песни като „Goats in Trees“). Отхвърляйки жанровите граници, дискографията им безпроблемно съчетава инди, електронни и рок влияния.

Четвъртият студиен албум на Foster the People „Paradise State of Mind“ стъпва върху обещаващите поп основи на предшественика си „Sacred Hearts Club“ и се насочва към територия, напомняща на късните издания на Tame Impala. Резултатът е проект, в който синт мелодиите задвижват музиката напред с хипнотизиращ ритъм, по който вокалите се носят лековато. 

Парчета като „Take Me Back“ и „Feed Me“ са неоспорими акценти, съчетаващи грууви вайб с пищни аранжименти и танцувална продукция. В “Lost In Space” ефирните вокали на Mark Foster потрепват като падащи звезди над пулсираща бас линия, вдъхновена от Daft Punk, а роботизиран вокодер дават пленяващ контрапункт. “Let Go”, от своя страна, е лежерно психеделично пътуване, което се възхищава поетично на света със строфи като “The world is looking up / Higher than it’s ever been because I’ve just let in”. “The Holy Shangri-La” е друг интересен експеримент, кулминиращ във великолепно соло с acid-jazz привкус. В ядрото на албума стои заглавното парче “Paradise State of Mind”, която размишлява за несигурния свят, в който живеем – “I want the truth, I keep searching for the proof / Distracted by the existential questions of my future”.

“Paradise State of Mind” на Foster the People е триумфално завръщане от страна на Foster The People, с което те отново заемат мястото си в челните редици на алтернативната сцена. След известно затишие групата представя музика с енергия, каквато не са демонстрирали от години. Дългогодишните фенове ще се насладят на най-добрата им музика от “Torches” насам, а новите ще бъдат заинтригувани от алтернативния прочит на звученето на Prince и Chic.

8/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.

Hot this week

scarlet: По следите на Виа Понтика

Scarlet е сред групите, които през последните години вдъхват нов живот на българската алтернативна сцена. След излизането на дебютния албум Понтика разговаряме с тях за музикалните влияния и творческия процес.

YVA представи нова песен, посветена на Marsha P. Johnson

Песента е придружена от изцяло ръчно рисувано анимирано видео на българския артист Антонио Стефанов. По думите на YVA работата по визуалната част е продължила три години, като всеки кадър е създаден на ръка с мастило, без използване на генерирани изображения.

Kavinsky почина на 50 години

Артистът, чието истинско име е Vincent Belorgey, е починал при все още неизяснени обстоятелства. От прокуратурата уточняват, че е започнато разследване за установяване на причината за смъртта.

William Orbit почина на 69 години

William Orbit оставя значима следа в съвременната музика както с работата си в областта на електронната музика, така и като продуцент на редица световноизвестни изпълнители.

Cameron Winter издава първия си концертен албум Live At Carnegie Hall

Албумът ще излезе на 9 октомври 2026 г. чрез Partisan Records и Play It Again Sam и ще бъде достъпен в дигитален формат, както и на CD и винил.

ADÉLA – PRIMA

За човек, който се представя като „славянската електропоп принцеса“, ADÉLA предлага изненадващо малко истински вълнуващ електропоп.

Phoebe Bridgers – Lost Weekend

На моменти Lost Weekend е като да прелистваш чужд дневник и постепенно да осъзнаеш, че някой е изтръгнал част от страниците.

Olivia Rodrigo – you seem pretty sad for a girl so in love

Olivia Rodrigo винаги е била майстор в превеждането на емоционалния хаос на езика на попа. Това, което отличава третия ѝ албум, е увереността, с която тя разширява този речник.

Jessie Ware – Superbloom

Jessie Ware окончателно е заменила някогашната си лирична сдържаност с напористия еротизъм на диско канона.

James Blake – Trying Times

Trying Times звучи като обобщение на всички творчески етапи в кариерата на James Blake, събрани в едно концептуално цяло. Албумът е изграден като мозайка, в която всяка композиция показва различна страна от неговия стил.

Harry Styles – Kiss All the Time. Disco, Occasionally. 

Kiss All the Time. Disco, Occasionally. звучи като албум, създаден с мисъл за по-дълъг живот във времето. Неговата стойност вероятно няма да се измерва само с първоначалния му успех, а и с начина, по който ще бъде възприеман години след излизането му.

Yebba – Jean

През 2021 г. дебютният албум на Yebba, Dawn, завърши...

Bruno Mars – The Romantic

Повечето слушатели по света се запознават с Bruno Mars...

Related Articles