Ако “Golden Hour” беше човек, неговата възраст щеше да е тъкмо като за детската градина. Въпреки това, третият албум на Kacey Musgraves, който излезе в края на март 2018 година, вече е смятан за класика.
Историята зад албума стана част от американския музикален пантеон завинаги. След като очарова феновете на кънтри жанра с чувството си за хумор и любовта си към канабиса, талантливата певица от Тексас реши да се потопи в нови води. След експериментиране с психеделици тя се затваря в студиото с Daniel Tashian и Ian Fitchuk и записва красив кънтри-поп албум, който за нейна изненада ще се превърне в един от най-обичаните албуми за последните няколко години. На по-късен етап Kacey дори печели статуетката за “Албум на годината” от наградите Грами.
“Golden Hour” използва нетипични елементи за кънтри музиката като auto-tune и синтезатори, а парчетата флиртуват открито с диско, психеделия, поп и соул. Musgraves не просто се трансформира в “поп звезда”, а изгради мост между поп и кънтри музиката, като междувременно прескочи през редица други музикални жанрове. Освен това, издаването на “Golden Hour” имаше подобно влияние, като това на “Born to Die” на Lana Del Rey и “Electra Heart” на Marina за Tumblr културата. Албумът на Kacey Musgraves вдъхнови цяла вълна от кънтри стоунър настроения, изразени предимно в естетически план с особен феминистки и куиър-френдли привкус.
Освен че маркира промяна в музикалната култура, “Golden Hour” разказва и вълшебна любовна история. Днес е трудно да слушаме албума без да се сещаме за съдбата на връзката, за която певицата пее. Kacey и бившият и съпруг вече не са заедно. Написан след като Musgraves се влюбва в музиканта Ruston Kelly, записът проследява всеки етап от една връзка – от преживяването на предишна раздяла, до първите “пеперуди” с нов човек и последвалото щастие. През 2018 година изглеждаше напълно реалистично Kacey да остане щастлива и завинаги с партньора си. Двамата, обаче, се разделиха през 2020 година. Причината не е важна. Ключовото е, че любовта, която лежи в ядрото на “Golden Hour” не оцеля. Това не обезсилва качествата на албума, но го правят един по-комплексен експириънс.
Погледнато от една страна, специалната любов на Kacey остава завинаги увековечена в “Golden Hour” и винаги ще може да се връщаме към нея и да изживяваме неповторимите ѝ емоции. От друга страна слушането на проекта след разпадането на връзката носи особена емоция и ни кара да се питаме: “Ако една толкова красива любов не може да продължи завинаги, къде е надеждата за всички нас?”
Разбира се, “Golden Hour” не е само “цветя и пеперуди”. Албумът напомня за върховете и предизвикателствата пред любовта и именно това го прави личен и универсален за всеки един слушател. Дори и да се окажете с разбито сърце, записът ще ви очаква, когато сте готови да затанцувате отново. Дори самата Kacey Musgraves ви даде благословията си в интервю със Zane Lowe през 2021 година: “Магията на “Golden Hour” няма да умре с края на тази връзка. Тя ще продължи да живее и аз отново ще се свържа с нея.”