Антиести е един от най-важните погребални ритуали в индуизма. Докато в много западни култури смъртта се възприема като окончателен край, в индуистката традиция тя се разбира като преход към нов етап от съществуването. Според вярванията безсмъртната душа продължава своя път, стремейки се към освобождение от кръга на преражданията. Обредът включва измиване и подготовка на тялото, поставянето му върху погребална клада и произнасяне на свещени мантри. За разлика от западните общества, където погребенията често се организират от специализирани институции, в Индия кремациите обикновено се извършват на открити места, наречени гати, които са достъпни за всички. Накрая пепелта се разпръсква в свещени реки като Ганг или Ямуна. Този акт символизира връщането на тялото към природата и сливането му с вселенския ред. Тази гледна точка към смъртта влияе и на хора извън Индия. Британският музикант Damon Albarn например споделя, че пътуването му из страната след смъртта на баща му му е помогнало да приеме загубата и е вдъхновило новия албум на Gorillaz – The Mountain.
Повече от десет години Gorillaz сякаш се развиваха без ясна посока. След Plastic Beach албумите им включваха силни песни, но рядко звучаха като завършено изявление. Humanz донесе няколко хита, но му липсваше усещане за единство. The Now Now заложи на по-мелодичен звук, като същевременно изгуби част от еклектиката, която превърна групата в културен феномен. Song Machine въведе интересен формат, но епизодичната му структура създаде чувство за разпокъсаност. Cracker Island продължи към по-изчистен стил и на моменти звучеше като стандартен инди поп албум. На този фон The Mountain изпъква като първия албум от години, в който Gorillaz звучат съсредоточени.
Още от самото начало Damon Albarn очерта ясно идеята на проекта с думите: „Ако ще говоря за смъртта, имам нужда от хора, които вече не са живи, за да ми помогнат.“ Тази мисъл се превръща в емоционалното ядро на албума. Тя личи и в посвещението на покойните бащи на създателите, както и на редица сътрудници, които вече не са сред живите. В типичния за Gorillaz дух на колективност, този път сътрудничеството придобива буквален смисъл отвъд времето. Чрез използването на гласове от неиздадени студийни записи албумът създава усещане за разговор между минало и настояще. Проектът се движи по деликатната граница между живота и смъртта, като Damon съзнателно заменя обичайния стилистичен финес с по-пряка и лична откровеност.
The Mountain започва с наслагване на индийски звукови текстури, над които се издига дрезгавият глас на Dennis Hooper. Посланието му, че върхът е мястото, където „всички добри души намират покой“, създава усещане за духовно изкачване още преди ритъмът да се намеси. Почти неусетно интрото прелива в пулсиращия ритъм на The Moon Cave, който внася енергия. Именно контрастът между духовното съзерцание и физическата динамика оформя емоционалната линия на албума. Проектът постоянно балансира между тези две състояния, без да позволява на нито едно от тях да надделее. В The Happy Dictator, с участието на ексцентричните Sparks, Damon Albarn отново се обръща към темата за авторитаризма, но с присъщата си ирония.
The Mountain спокойно може да се нарече еклектичен албум, но това едва ли ще изненада почитателите на Gorillaz. Още от самото начало проектът съществува като свободна платформа за идеи, гласове и стилове, а не като традиционна група с ясно определени жанрови рамки. Тук тежката тема за смъртта се преплита с живата енергия на индийската култура, а резултатът е може би най-многопластовия албум в дискографията на формацията досега. В тази плътна звукова картина Black Thought и Johnny Marr действат като опорни точки, които придават устойчивост и свързват различните емоционални и стилови крайности в едно цяло.
Въпреки че Gorillaz и преди са работили с амбициозни концепции, The Mountain създава усещане за вътрешна промяна, подобна на онези повратни моменти в историята, когато пътуването и духовното търсене пренасочват творческия път на един артист. Тук идеята не остава просто интересен стилов опит, а е развита до впечатляващ и завършен художествен резултат.
