На пъстрия и развиващ се пейзаж на българската инди сцена Hayes & Y се открояват като една от най-устойчиво развиващите се банди. С втория си дългосвирещ албум Departures квартетът не просто затвърждава репутацията си на надеждна връзка между софийската и западноевропейската алтернативна сцена, но прави стъпка към по-зрял и фокусиран звук.
Звученето на албума е пропито с любов към музиката на 80-те години, но интерпретирана по модерен начин. Бляскавите синтезатори и емоционално заредените мелодии изграждат усещане, в която носталгията и съвременната чувствителност съжителстват в хармония. И все пак това, което наистина издига Departures е неговото умение да разказва истории чрез интроспекция. Постепенно записът увлича слушателя навътре в емоционалния си водовъртеж, който достига своята кулминация във втората половина. Именно там уязвимостта и интимността вземат превес. Песни като The Last Day of the Summer и A Piece of My Heart Dies Whenever You Lie to Me изкарват на преден план една по-емоционална страна на групата, която досега беше само бегло загатната.
Hayes & Y очевидно не са загубили способността си и да създават танцувален инди рок. Lines се откроява като песен, която моментално пленява със заразителна енергия и прецизен аранжимент. Композицията носи познатото усещане от ранния им период, но също така звучи свежо и уверено. Това е парче, сякаш създадено с мисъл за сцената – от онези, които естествено въвличат публиката в ритъма си, без да прибягват до клишета. Desire, от своя страна, умело вплита фини психеделични мотиви чрез многопластовия си инструментал.

Лирически Departures се занимава с усещането за движение, разпад и търсене на принадлежност, отразяващо реалния житейски опит на членовете на групата, които живеят и творят между България и Великобритания. Тази географска и културна раздвоеност се превръща в канал за лична и творческа трансформация. Освен това, албумът се вглежда дълбоко в теми като мъжествеността, автентичността и натиска да се впишеш в очакванията на обществото. Hayes & Y не просто поставят под въпрос традиционните модели на поведение – те създават пространство, в което да бъдеш мъж означава също така да чувстваш, да танцуваш, да страдаш, да обичаш, да бъдеш уязвим.
Въпреки безспорно изпипаната продукция и впечатляващата стилистична цялост, няколко композиции не успяват напълно да реализират потенциала си, особено на фона на по-смелите проблясъци, като тези в Desire – в нея групата показва готовност да прекрачи границите на познатото си звучене, но подобни моменти остават по-скоро изключение, отколкото правило. Интригуваща е посоката с европейските влияния, която се усеща като едва загатнато течение под повърхността. Отгласи от Serge Gainsbourg, и сантиментална лиричност, напомняща Charles Aznavour се появяват като стилистични ориентири, но остават недоразвити – сякаш групата само флиртува с тези идеи, без да се ангажира със задълбочено изследване на територията.
Departures не е албум на гръмките послания или на демонстративните жестове – тук повечето песни звучат като вътрешен монолог, в който няма нужда от категоричност. Записът проследява динамиката на заминаване и завръщане – не само във физически, но и в емоционален смисъл. В песните прозира усещането за умишлено лутане и търсенето на смисъл в междинните състояния. Макар и да не са “пристигнали” в традиционния смисъл (към масовата слава или пълния си артистичен потенциал), Hayes & Y съзнателно избират движението, а ние продължаваме да следим с интерес развитието им.