Hozier – Unreal Unearth

John Grant – The Art of the Lie

Още през 2010 музиката на John Grant ни спечели...

Normani – DOPAMINE

По време на шестте си години във Fifth Harmony...

Charli xcx – BRAT

През последните месеци "BRAT" се превърна в нещо повече...

AURORA – What Happened to the Heart?

Колко често сте чували някой да нарича звученето на...

NATHY PELUSO – GRASA

В разнообразния свят на поп музиката е изненадващо, че...

Share

Артистичната идентичност на Hozier винаги е съдържала много различни аспекти, много повече, отколкото повечето критици му преписват. За мнозина той вероятно винаги ще си остане “изпълнителят на “Take Me to Church””, въпреки че това далеч не е най-добрата песен от творчеството му. Някои от най-заклетите му фенове пък го виждат, като мистичен бард, който излиза през няколко години за да изпее няколко сърцераздирателни балади, преди да изчезне обратно в мъхестите гори до следващия албумен цикъл. Истината е, че и двете гледни точки звучат някак ограничаващо за таланта му.

Третият албум на Hozier “Unreal Unearth” звучи като епическа поема, вдъхновена от ирландския фолклор и гръцката митология. В рамките на 16 парчета, разказвачът преминава метафорично през 9-те кръга на Дантевия ад, всеки от които символизира болезнен аспект от човешкото съществуване. Музикантът отразява тъмната страна на човечеството и преминава както през исторически травми, като варварството, нанесено на ирландците от британците през 18-ти век, така и през лични мъки, като разпадането на важна любовна връзка. 

Водещият сингъл “Eat Your Young” е сатира, засягаща кризата с бедността в съвременното общество и заема позиции по теми като консуматорството и войните. Междувременно “Francesca” е директна интерпретация на “The Divine Comedy” на Dante, а откриващото “De Selby” препраща към романа “The Third Policeman” на Flann O’Brien. Изобщо, “Unreal Unearth” е същински рай за ценителите на добрата литература и трябва да върви с ‘reading list’.

Музикално албумът излага на показ впечатляващия вокален диапазон на Hozier, както и амбициите му да надскочи досегашните си завоевания като композитор на стойностни блус, рок и соул парчета. Още откриващите две части на “De Selby” грабват вниманието на слушателя с динамично изграждане от красиво интроспективно начало до неочаквано фънк развитие. Единственият гост-вокалист в “Unreal Unearth” е Brandi Carlile, която пее в 80-тарското “Damage Gets Done”, но гласът ѝ се оказва перфектния спътник на Hozier. Добро впечатление прави и финалът на албума “First Light”, в който Hozier се освобождава от оковите на ада и ни напомня, че винаги има надежда.

Цяло десетилетие след “Take Me to Church” Hozier продължава да доказва себе си като зрял артист с ясно дефинирана творческа визия. Той не се страхува да възпее най-мрачните си страхове, но и умее да се забавлява, докато размишлява по екзистенциални теми. Така дори парчета за метафоричен канибализъм стават приятни и вълнуващи за слушане. “Unreal Unearth” е изключително амбициозен запис, който ще продължи да отеква още дълго в съзнанието ни.

8.5/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.