Вероятно не е лесно да живееш с мотивацията да твориш, когато почти целия свят смята, че славните ти дни са в миналото. Мислите за музикално наследство дебнат над музикалния пейзаж, а изкушението да се обърнеш към звученето на славните дни надделява. Все пак няма нищо по-безопасно от това да подхраниш носталгията на хората и да заявиш, че все още умееш нещата. Iggy Pop е решил да направи точно това в “EVERY LOSER”. Големият въпрос е – към коя минала ера от кариерата си е решил да се обърне?
Бихме могли да разделим “EVERY LOSER” на две половини, които отговарят на различни персони на Iggy Pop – вманиачения и енергичен пънк рок фанатик и надрусания градски поет от берлинските години. Резултатът от сблъсъка на тези две несъвместими основи е албум, който би могъл да бъде пълна каша, но успява да задържи едно достойно ниво. За това вероятно трябва да сме благодарни предимно на продуцента Andrew Watt, който се е постарал за консистентна продукция, добър звук и състав от големи инструменталисти.
В 19-тият албум на Iggy свирят басистът на Guns N’ Roses Duff KcKagan, барабанистът на Red Hot Chilli Peppers Chad Smith, китаристът на Pearl Jam Stone Gossard, покойният барабанист на Foo Fighters Taylor Hawkins и барабанистът на blink-182 Travis Barker. Това са големи музиканти, които вероятно са били закърмени с музиката на ранния Iggy Pop и The Stooges. Затова идеята за тази колаборация е вълнуваща.
Протопънк парчетата като откриващото “Frenzy” и “Neo Punk” са най-агресивните удари на Iggy Pop от дълги години насам. Надъханото му изпълнение в тях е доказателство, че легендата все още има достатъчно заряд, способен да рита задници. Среднотемповото “All the Way Down” (което звучи като извадено от “New Values” (1979)), засяга темата за климатичните промени, а пост-пънк композицията “Comments” и финалното “The Regency” вероятно ще останат в историята, като последните композиции, изсвирени от Taylor Hawkins преди смъртта му. В другата крайност са по-меланхоличните парчета като “Morning Show” и “Comments”, които се изправят пред идеята за отминалите години и смъртността по начин, напомнящ за атмосферичния предшественик “Free”.
Основните проблеми на албума са наличието на няколко пълнежа и факта, че интерлюдиите не са доразвити до статута на чистокръвни парчета. Но като цяло, в “EVERY LOSER” повечето опити са по-скоро успешни и това ни прави щастливи. Все пак Iggy Pop е на 75 години и продължава да твори с обичайния си хъс. Адмирации!
7/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.