Imagine Dragons – Mercury – Act 2

Father John Misty – Mahashmashana

Както ходът на времето е неизбежен, така и някои...

Kendrick Lamar – GNX

По природа хип-хоп враждите разединяват. И все пак лирическата...

Shawn Mendes – Shawn

Shawn Mendes е поел по пътя към себеоткриването. От...

Tyler, the Creator – CHROMAKOPIA

От дебюта си насам Tyler, the Creator е обсебен...

Laura Marling – Patterns In Repeat

Заглавното парче от предишния проект на Laura Marling “Songs...

Share

Известна поговорка твърди, че “what happens in Vegas, stays in Vegas”. Това не е съвсем вярно, разбира се. Примерите не са никак малко, а един от тях е поп-рок бандата Imagine Dragons, която успя да достигне преди години до сърцата на редица тийнейджъри. Повечето критици, от своя страна, продължават да вдигат рамене и да твърдят, че не разбират на какво се дължи успеха им. Това едва ли ще се промени и с “Mercury – Act 2”.

Няма да оспорваме таланта и успеха на Dan Reynolds и компания, но ще признаем, че Imagine Dragons често имат навика да разводняват албумите си с ненужен материал, въпреки силата на някои свои композиции. Такава беше ситуацията с предходния “Mercury – Act 1”, такава е и с актуалния му наследник. Концептуалните записи се фокусират върху мотивите за зависимостта, самотата, смъртта и депресията – сериозни теми, предразполагащи към суров и емоционален материал.

Уви, през по-голямата част от времето Imagine Dragons просто не изглеждат достатъчно заинтригувани от идеята да запишат нещо искрено и сърдечно. Парчетата по-скоро се движат по предвидима формула, а текстовете са изпълнени с клишета, като дневника на 15-годишен тийнейджър (“There are times when I don’t like myself/I believe all the things that they say about me”). И въпреки че последния коментар звучи като остра критика, напълно разбирам подхода на Reynolds да говори на младата си аудитория на разбираем език. Времена, обаче, се променят и днешните тийн идоли, като Billie Eilish и Olivia Rodrigo, пишат далеч по-поетично. Сред по-сполучливите парчета в “Mercury – Act 2” са чувствителната “Crushed”, бомбастичната “Bones” и финалната “They Don’t Know You Like I Do”, която е единствения истински въздействащ баладичен момент в албума.

Проблемът на Imagine Dragons в “Mercury” е, че групата засяга чувствителни теми, но изглежда не знае какво точно да каже по тях. Затова получаваме един куп клишета, облечени в лъскава и безлична продукция, сякаш написани единствено с идеята да достигнат до масовата публика и да ги отведат до поредната голяма сцена.

4/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.