Америка често е костелив орех. Може да си господар на всяка друга точка от планетата и американската публика пак да не се интересува от теб. Такава е историята на норвежкото синтпоп трио a-ha, които постигнаха огромен световен успех с първия си сингъл. В останалата част от света песента отвори редица врати. Със силата на този единствен сингъл a-ha директно се превърнаха в легенди – достатъчно големи, за да пълнят стадиони в Европа и Южна Америка. В САЩ, обаче, a-ha останаха т.нар. еднодневки – известни най-вече със запомнящ се синтезаторен рефрен и легендарен видеоклип.
Композицията “Take On Me” предшества съществуването на a-ha. В края на 70-те години Paul Waaktaar-Savoy и Magne Furuholmen, двама младежи от предградията на Осло, основават групата Bridges. Тъй като нито една норвежка група не е успявала да вдигне шум извън територията на страната, Paul и Magne заминават за Лондон, където записват няколко неуспешни демота. Bridges издават един албум през 1980 година и се разпадат. Една от песните им “Miss Eerie”, обаче, върви с мелодия, която години по-късно ще се превърне в “Take On Me”.
Няколко месеца след края на Bridges Paul и Magne се връщат в Норвегия и се запознават с харизматичния млад певец Morten Harket. Тримата се събират заедно, решават да си направят собствена банда и решават да преработят “Miss Eerie”. Първо я наричат “Lesson One”, а после “Take On Me”. Нова версия на песента излиза на бял свят през октомври 1984 година. Групата я записва с продуцента Tony Mansfield, а в евтиния видеоклип триото изпълнява песента на сцена, заобиколени от сини светлини.
Warner се впечатляват от парчето и дават бюджет на a-ha за да презапишат “Take On Me” с продуцента на Cliff Richard – Alan Tarney. Настрана от това, звукозаписната компания отделя огромен бюджет за видеоклип, режисиран от Steve Barron – огромна звезда през онези години, след като снима “Billie Jean” на Michael Jackson и “Money For Nothing” на Dire Straits. Точно тогава режисьорът на късометражната анимация “Commuter”, направен чрез ротоскопиране или рисуване върху кадри от live-action филм.
Финалният видеоклип на “Take On Me” е очарователен поп сюрреализъм. Започва с момиче, което чете комикс за мотоциклетни състезатели. След като погледът ѝ се засича с този на един от героите – вокалистът Morten, той протяга ръка през книгата и така тя се озовава в нарисувания свят, където музикантите от a-ha забиват ентусиазирано парчето. Режисьорът Steve Barron се възползва изцяло от новия визуален език и се заиграва с вълнуващи преходи между анимация и live-action. Освен това, сюжетът и химията между главните герои прави силно впечатление. Warner Bros промотират видеоклипа, още преди MTV да го завъртят, като го показват в кината преди да започне филма.
“Take On Me” е страхотна песен. Финалната ѝ версия, която се превръща в хит е изчистена, енергична и романтична. Клавирният риф остава в съзнанието веднага и продължава да вдъхновява музиканти и до днес. Танцувалният ритъм и бляскавите акорди се преплитат по запомнящ се начин. Morten Harket достига страхотни фалцетни ноти, завършвайки припева по впечатляващ начин. Песента просто работи с наивния си оптимизъм, срещу който трудно можеш да се съпротивляваш.
А какво следва след “Take On Me”? Бандата издава впечатляващия дебютен албум “Hunting High and Low” и продължава да жъне успехи. Вторият сингъл “The Sun Always Shines On TV” достига първо място във Великобритания. В САЩ, обаче, пренебрегват потенциала му. И историята продължава така вече десетилетия. a-ha се разделиха и събраха няколко пъти през годините. В Норвегия имат осем албума, достигнали номер 1 в класациите. В Бразилия групата подобрява рекорда за посещение на концерт през 1991 година, когато свири пред почти 200 хиляди души на фестивала Rock In Rio.
И въпреки това, не може да наречем успеха на a-ha краткотраен – не и предвид дългогодишно задържалия се статут на “Take On Me”. Въпрос на дни е преди парчето да се възроди за пореден път под формата на Tik Tok challenge.