Церемонията MTV Video Music Awards през 2013 година ще остане завинаги в попкултурната история. Това беше нощта, в която Miley Cyrus окончателно скъса с образа си на детска звезда и се гмурна с главата напред в скандала, танцувайки по начин, който шокира зрителите по целия свят. До момента, в който церемонията по награждаването приключи, събитието вече до голяма степен бе възвърнало нормалния си ритъм. Финалът на вечерта дойде с изпълнение на Katy Perry – наскоро отбелязала феноменален успех със синглите от албума Teenage Dream и стояща на прага на нова ера в кариерата си. Тя се появи на сцена, разположена под внушителната конструкция на Бруклинския мост, за да представи на живо Roar – водещия сингъл, излязъл само няколко седмици по-рано.
Визуалната концепция на изпълнението бе… объркваща. Основната сцена имитираше боксов ринг, на който Katy и нейните танцьори се появиха облечени в боксова екипировка. В същото време, вдясно от сцената бе разположен отделен подиум за групата ѝ, заобиколен от гигантски златни статуи на тигри. Всички тези визуални елементи съществуваха сякаш без логическа връзка помежду си – смесица от символи и декори, които понякога се конкурираха за вниманието на зрителя.
Стратегията за промотиране на албума Prism на Katy Perry е пример за прецизно планирана и професионално реализирана маркетингова кампания. Тя включваше широк спектър от търговски партньорства и корпоративни сътрудничества, сред които се открояваше мащабният спонсорски договор с Pepsi. Katy, която вече се беше утвърдила като сериозен играч на пазара на парфюми и мърчандайзинг, използва този момент, за да разшири още повече своето присъствие като бранд, а не само като артист.
В музикалния бизнес не съществува наръчник за това как да се надгради масивният успех на албум като Teenage Dream. Въпреки че индустрията познава различни стратегии за поддържане на инерцията след голям хит, нито една от тях не предлага сигурен път към устойчив триумф. Teenage Dream превърна Katy Perry в едно от най-ярките лица на поп музиката на 2010-те. Тя влезе в тази ера като момичето от I Kissed a Girl – закачлива, цветна, почти комиксова фигура с безпогрешно чувство за хитове. Нейното електропоп звучене беше едновременно грабващо и търговски неустоимо.
Зад кулисите обаче, личният ѝ живот преминаваше през бурни трансформации. По време на кратките почивки от натоварения ѝ тур график, тя преживя болезнен развод. Вместо да си даде време за почивка, Katy Perry се впусна директно в следващия проект. Периодично загатваше за по-сериозно, дори мрачно звучене за бъдещия си албум, но подобна промяна така и не се осъществи. Идеята за мрачен албум на Katy Perry звучи едновременно интригуващо и леко притеснително. Но това остава само в сферата на въображението, защото Prism определено не е такъв запис. Въпреки че Katy заяви желание да покаже вътрешна трансформация, албумът не направи стилистичен завой към нещо по-мрачно или концептуално. Вместо това, тя остана вярна на утвърдения си стил – бляскава поп продукция, разпознаваеми мелодии и онзи нейн характерен вокален подход.
Още при първото слушане на Roar си представихме срещата на някой корпоративен борд, където вероятно е взето стратегическото решение тази песен да поведе новата ера на Katy Perry. Това е парче за вътрешната сила, създадено очевидно с амбицията да се превърне в новия саундтрак на личното овластяване. Подобни песни, които изглеждат “прекалено химнови, за да се провалят”, обикновено будят известно съмнение – особено когато са подкрепени от мощната машина на големи лейбъли и целят да се харесат на възможно най-широка публика. И все пак, въпреки изчислените ходове, Roar работи. Силата ѝ идва не само от запомнящия се припев, но и от вложената лична емоция.
Когато Roar излезе през 2013 година, тя бързо се превърна в химн на самоувереността, който приканва слушателя да се изправи срещу всички свои страхове. Но Katy Perry не беше единствената, която по това време се изразяваше така. Само няколко месеца по-рано Sara Bareilles представи Brave – песен, изградена върху почти идентична структура. Сходствата са толкова очевидни, че почти веднага започнаха сравнения между двете песни. Макар авторите на Roar да твърдят, че са написали песента преди премиерата на Brave, хората трудно приемат това обяснение безрезервно.
Честно казано, малкото полемики около Roar вероятно само допринесоха за нейния успех. Това е от онези песни, които чуваш веднъж и още с първите акорди усещаш, че ще ти се въртят в главата с месеци, дори с години. Причината? Силата на универсалното ѝ послание. В основата на Roar стои историята на човек, който е бил пренебрегван, потискан и в крайна сметка е загубил гласа си. Но песента бележи повратния момент: той си връща себе си, изправя се и най-накрая се осмелява да отвърне на удара. Не е изненада, че зад продукцията на Roar стоят добре познатите имена Dr. Luke, Max Martin и Cirkut – екип, който в началото на 2010-те доминираше световните класации. Макар че до този момент формулата на Max и Luke започваше да показва признаци на повторяемост, тук тя е използвана с максимална ефективност.
За видеоклипа на Roar Katy Perry си партнира с режисьорите Grady Hall и Mark Kudsi, за да създаде цветен и хумористичен проект, напомнящ на приключенска комедия. Историята започва с катастрофа на малък самолет в сърцето на тропическа джунгла. Сред оцелелите е самата Katy и нейният самодоволен спътник – пародия на Indiana Jones, по-загрижен за качеството на своите селфита, отколкото за реалната опасност наоколо. Вместо да ѝ помогне, той я използва като носач, натоварвайки я с цялата екипировка, докато двамата се лутат през дивата природа. Но джунглата има свои правила – още в края на първия куплет мъжът става жертва на гладен тигър, оставяйки Katy Perry сама, но и свободна. Певицата постепенно се адаптира към средата и се сприятелява с местната фауна. Постепенно се превръща в уверена “кралица на джунглата”, облечена в екзотични тоалети, украсени с цветя, пера и диви мотиви.
Сингълът Roar покори не само детската аудитория, но и достигна до милиони слушатели от всички възрасти. Още в първата си седмица след издаването през 2013 година, песента отбеляза впечатляващ успех с над 500 000 дигитални продажби, а по-късно беше сертифицирана с диамантен статус. Но по това време музикалните предпочитания на масовата публика вече започваха да се променят. Част от хората се насочиха към по-семпла музика и артисти като Lorde и Lana Del Rey. В същото време, друга част от аудиторията се увличаше по по-провокативни и освободени изяви, като тези на Miley Cyrus.
