Изкуството да остарееш достойно на музикалната сцена

публикувано на

|

гледания

и

коментара

Да остарееш достойно в света на поп музиката става все по-голямо предизвикателство напоследък. Докато някои артисти успяват да запазят своята актуалност през годините, други срещат трудност да се адаптират към променящите се вкусове и очаквания. Justin Timberlake и Jennifer Lopez се изправиха пред това изпитание през последните месеци, а разочароващите им нови проекти хвърлиха светлина върху трудностите пред поп кариерата в по-зрелите етапи от живота. 

Повечето музикантите достигат своя пик през 20-те и 30-те си години. За съжаление, енергията и новаторството, които определят ранното им творчество, често остават на заден план с напредването на възрастта, заради носталгичната оценка от страна на феновете. И все пак стремежът да останеш актуален в една постоянно променяща се индустрия може да доведе до отчаяни опити да се върнеш към миналата слава.

Като пример може да разгледаме скорошното завръщане на Justin Timberlake. След продължителна пауза той обяви албума си “Everything I Thought It Was” с кампания, напомняща дните от миналото. Подходът му беше внимателно планиран – от гръмко обявяване в социалните мрежи до носталгичен реюниън с NSYNC. Участието му в SNL пък беше фокусирано върху редица препратки към негови скечове от миналото. Самият албум звучи като опит на Justin да се напъха в дреха, която е носил в началото на 30-те си години, която може би все още изглежда добре, но е твърде тясна при чатала – музиката не дразни с нищо друго, освен с предсказуемостта си, но е много далеч от най-добрите му издания, а понякога смущаващо сексуалните текстове и словесния му речник не отговарят на предполагаемата му зрялост.

По подобен начин новият проект на Jennifer Lopez “This Is Me… Now” имаше за цел да демонстрира нейната трайна сила… но не успя. Албумът, фокусиран върху личния ѝ разказ за събирането ѝ с Ben Affleck, не успя да намери отзвук нито сред критиците, нито в търговските мрежи. Въпреки успеха си в други начинания, завръщането на Jennifer на музикалната сцена подчерта колко е трудно да балансираш носталгията с актуалност. През последните години латино звездата се фокусира върху киното – не е случайно това, че двата филма, съпътстващи проекта бяха оценени значително по-високо. Но албумът получи предимно ниски оценки и дебютира едва на 38-о място в класацията за продажби Billboard 200.

За разлика от Justin и Jennifer изпълнители като Ariana Grande постигат успех с по-непринуден подход. Липсата на особен шум по отношение на “eternal sunshine” преди излизането му позволи на феновете ѝ да предизвикат hype по органичен начин, което доведе до силно очакване и одобрение. Фокусирайки се върху музиката, а не върху директните маркетинг трикове (настрана от различните издания на албума), Ariana демонстрира, че добре разбира своята аудитория и знае как да се ориентира в съвремието. 

Същевременно Madonna, която е вечен новатор, избра различен подход напоследък. След като години наред тя експериментираше с нови звуци, които се възприемаха противоречиво, певицата се върна към корените си с турне, посветено на най-големите ѝ хитове, което напомни на всички за трайното ѝ наследство. Тя изчака достигането буквално на пенсионна възраст, за да направи подобен ход. По време на концертите си от предното десетилетие тя залагаше на предимно нов материал, а феновете трябваше да изстрадат дълги сегменти от експерименталния “Madame X” или стерилния денс-поп на “MDNA”, за да чуят шепа класики. Предвид това, не е изненадващо, че “The Celebration Tour” се възприема с уважение, каквото певицата не е предизвиквала от десетилетия.

Изпълнители като Sade, Missy Elliott и Maxwell имат различен подход – те издават албуми рядко, но се очакват винаги с интерес от определена група слушатели. А понякога, макар и рядко, късните години от кариерата раждат впечатляващи постижения. Bob Dylan и Marvin Gaye могат да се похвалят с такива (съответно “Time Out of Mind” и “Sexual Healing”). Kylie Minogue също имаше изненадващ хит миналата година с “Padam Padam” – успех, който изненада дори нейния лейбъл. А David Bowie се сбогува с финален израз на гениалността си, когато погледна смъртта право в очите и създаде един от най-иновативните си албуми изобщо – “Blackstar”.

В крайна сметка за достойното остаряване на музикалната сцена няма точна формула. Сякаш най-важна е способността да се развиваш, като същевременно запазваш автентичността си. Провалът на Justin Timberlake и Jennifer Lopez се дължи на факта, че музиката в новите им албуми не звучи нито иновативно, нито автентично.

Сподели
Тагове

Препоръчваме:

Завръщането на електроклаша

Годината е 2024 и носталгията, която дефинира тенденциите в модата, музиката и културата като цяло, започна да ни връща в средата на 2000-те години....

Скенер: Sting

Скенер е рубриката, в която LOUD преобръща дискографията на култов артист или група с богата история. Резултатът е разбор на творчеството и спестено време...

Vampire Weekend – Only God Was Above Us

През последните 15 години Vampire Weekend изпробваха редица подходи и стилове, но в същността си оставаха разпознаваеми. Въпреки че артистичните експерименти понякога рискуват да...

Последни публикации

Подобни статии

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here