James Blake – Playing Robots Into Heaven

Father John Misty – Mahashmashana

Както ходът на времето е неизбежен, така и някои...

Kendrick Lamar – GNX

По природа хип-хоп враждите разединяват. И все пак лирическата...

Shawn Mendes – Shawn

Shawn Mendes е поел по пътя към себеоткриването. От...

Tyler, the Creator – CHROMAKOPIA

От дебюта си насам Tyler, the Creator е обсебен...

Laura Marling – Patterns In Repeat

Заглавното парче от предишния проект на Laura Marling “Songs...

Share

Заченат на териториите на дъбстепа и експерименталната електроника, James Blake постига най-добри резултати, когато се противопоставя на конвенциите. След интроспективния локдаун проект “Friends That Break Your Heart”, английския музикант се завръща към корените си с динамичния “Playing Robots Into Heaven – албум, който комбинира изтънчеността на последните му творения с първичната енергия на ранните години от кариерата му. След години на усъвършенстване на характерната му смесица от въздействаща електроника и емоционален лиризъм, шестият албум на James демонстрира нестихващата му любов към културата, пленила сърцето му през късното му юношество.

Малко са музикантите, които заслужават свободата да направят ляв завой в кариерата си толкова колкото James Blake. Неговият едноименен дебют от 2011 година привлече внимание заради нечуваната до онзи момент комбинация от инди фолк, спиращи дъха вокали и дъб електроники – кавърът на “Limit to Your Love” на Feist обобщава всичко това. Но творческият път на Blake оттогава не е съвсем праволинеен. Следващите му албуми разшириха обхвата на звука му до неподозирани измерения, замесвайки R&B, инди поп и дори нотки на госпъл, а разпознаваемото му звучене привлече вниманието на имена като Frank Ocean, Beyoncé, Jay-Z и Kendrick Lamar.

Откриващото парче в “Playing Robots Into Heaven” – “Asking to Break” – споделя прилики с lo-fi внушението и вледеняващата интимност на дебюта на James Blake. “Loading” гради  аранжимента си около емоционален вокален пасаж, който се повтаря като мантра, и кулминира с еуфоричен финал. И въпреки че остава с единия крак на дансинга през цялото време, втората половина на албума е движена от по-нежна звукова палитра. Именно там се появяват и няколко парчета, като “I Want You to Know” и “Night Sky”, които не са особено интересни, пречупват натрупаната динамика и свалят общата оценка.

“Playing Robots Into Heaven” e носталгично завръщане към същността на ранното творчество на James Blake, но и празнува свободата да поемаш творчески рискове и да следваш инстинкта си. Въпреки това, албумът вероятно няма да задоволи напълно феновете, които се радваха на поетапното развитие на музиканта, нито тези които боготворят първите му два албума, заради иновацията в тях. Въпреки че някои от звуците тук са нови за Blake, той далеч не открива “топлата вода” и всеки почитател на модерната електронна музика ще потвърди това.

7/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.