В рамките на три албума Janelle Monáe научи слушателите на няколко важни урока. “The ArchAndroid”, “The Electric Lady” и “Dirty Computer” бяха издания, в които певицата използва похвати на sci-fi жанра и в определени моменти се възползва от различни герои, сюжетни линии, късометражни филми, алтер егота и т.н. Четвъртият ѝ проект “The Age of Pleasure” тръгва със значително по-опростен подход, а идеята е леснослушаема музика, възпяваща удоволствията в живота.
В света на Janelle Monáe удоволствието има няколко очевидни дефиниции – материален комфорт, любов към себе си, здравословна връзка с близките и сексуална освободеност. В музикално отношение тези ценности намират израз в танцувални афробийт ритми и плажен карибски вайб. За разлика от детайлно разгърнатите си предшественици, “The Age of Pleasure” продължава едва 32 минути и се усеща като един бързо преминаващ летен бриз.
Музиката върви в ритъм с личната еволюция на Monáe през последните години, която включва разкриването ѝ като пансексуална и идентифицирането с редица местоимения, сред които she/her, they/them и “free-ass motherf****r”. Текстовете често рисуват утопична вселена, в която няма пол, а свободната любов е издигната в култ, дефинирана от чистата тръпка да желаеш и да бъдеш желан. И въпреки че парчетата избягват политически коментар, съществуването им във времена, когато свободата на куиър и транс хората продължава да бъде потискана в редица краища на света, е протест само по себе си.
Въпреки хомогенното си звучене, залитащо често към реге и фънк аранжименти, “The Age of Pleasure” звучи на моменти недовършен. Цели пет интерлюдии в албум, продължаващ толкова кратко време е странно решение. Сравнен с “Dirty Computer”, албумът демонстрира значително по-оскъден обхват, а идеите му, макар и свежи, не могат да се сравнят с това, което Janelle Monáe доказа, че умее до този момент. Интересният подбор на колаборатори (Grace Jones, Doechii, Nia Long, Amaarae и синът на легендарния Fela Kuti – Seun) балансира мъжката и женската енергия в албума, но не успява да издигне музиката до по-високо ниво в повечето случаи.
“The Age of Pleasure” е първият албум на Janelle Monáe, който не звучи жизненоважно и не дефинира годината. Той не дава достатъчно материал за любопитни анализи на текстовете или търсенето на скрити хрумки. И докато чернокожата звезда е най-добра с амбициозните концептуални албуми, този път тя си е позволила да се забавлява, без да доказва нищо. Резултатът е глътка свеж въздух, но и желание за повече задълбочаване следващия път.
7.5/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.