Jungle – Volcano

ZAYN – ROOM UNDER THE STAIRS

Кънтри и фолк едва ли са първите жанрове, които...

Billie Eilish – HIT ME HARD AND SOFT

Последните месеци са особено вълнуващи за любителите на поп...

Sia – Reasonable Woman

Кариерата на Sia започна преди повече от две десетилетия...

WILLOW – empathogen

WILLOW не е от артистите, които се вписват лесно...

Dua Lipa – Radical Optimism

Албумът на Dua Lipa от 2020 г. "Future Nostalgia"...

Share

Всички свързват името на лондонското дуо Jungle с приятна музика, силно вкоренена в миналото. Инвестирани в школата на Mark Ronson за продуциране на модерни и дигитализирани версии на ретро диско и соул, Tom McFarland и Joshua Lloyd-Watson бяха номинирани за Mercury Prize още с дебютния си албум през 2014 година, а след това издадоха още редица хитови сингли, като “Busy Earnin’” и “Keep Moving”. Наясно с комерсиалния си потенциал, мелодиите на Jungle се превръщат в саундтрак на енергични лайв шоута, както и във фонова музика за редица реклами на световни компании.

Четвъртият албум “Volcano” продължава в познатата стилистика с препратки към 70-тарски фънк, умерен китарен соул и еуфорични диско избухвания, подходящи за озвучаването на редица партита. Продукцията е компетентна и пищна, но сякаш често ѝ липсва динамика, тъй като разчита на очаквани решения, вместо да се отдаде и на по-смели експерименти. Въпреки потенциала за иновации, 14-те парчета се придържат към вече познатата носталгична поп формула, но им липсва силната емоция, която прави много диско и соул парчета толкова успешни и въздействащи.

Откриващото “Us Against the World” прави добро впечатление с уверените си бас линии, финалното “Pretty Little Things” е перфектно за лежерно афтър-парти, а фънк китарата и агресивния бийт в “PROBLEMZ” препраща към уличната атмосфера на хип-хопа от началото на 90-те (тип Arrested Development и A Tribe Called Quest). “Every Night” успява да звучи по-екзотично, благодарение на тропична атмосфера и пулсиращ бас, напомнящ на саундтрака на видео играта “Crash Bandicoot”. За съжаление, останалите парчета звучат някак еднакво, а доминиращите вокали на Lydia Kitto и гост рапърите Roots Manuva, Erik the Architect и Channel Tres разводняват идентичността на албума.

Основните лица зад Jungle продължават да бъда загадка. Като се има предвид, че през 2013 година те започнаха съвсем анонимно, това не е съвсем изненада. Този ход би работил добре при някои артисти, но в случая започва да правиш лоша услуга на британския проект. Соул музиката, която те се опитват да ни продадат изисква повече човещина, както и пространство за несъвършенства. 

7/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.