Jungle – Volcano

Jessie Ware – Superbloom

Jessie Ware окончателно е заменила някогашната си лирична сдържаност с напористия еротизъм на диско канона.

James Blake – Trying Times

Trying Times звучи като обобщение на всички творчески етапи в кариерата на James Blake, събрани в едно концептуално цяло. Албумът е изграден като мозайка, в която всяка композиция показва различна страна от неговия стил.

Harry Styles – Kiss All the Time. Disco, Occasionally. 

Kiss All the Time. Disco, Occasionally. звучи като албум, създаден с мисъл за по-дълъг живот във времето. Неговата стойност вероятно няма да се измерва само с първоначалния му успех, а и с начина, по който ще бъде възприеман години след излизането му.

Yebba – Jean

През 2021 г. дебютният албум на Yebba, Dawn, завърши...

Bruno Mars – The Romantic

Повечето слушатели по света се запознават с Bruno Mars...

Share

Всички свързват името на лондонското дуо Jungle с приятна музика, силно вкоренена в миналото. Инвестирани в школата на Mark Ronson за продуциране на модерни и дигитализирани версии на ретро диско и соул, Tom McFarland и Joshua Lloyd-Watson бяха номинирани за Mercury Prize още с дебютния си албум през 2014 година, а след това издадоха още редица хитови сингли, като “Busy Earnin’” и “Keep Moving”. Наясно с комерсиалния си потенциал, мелодиите на Jungle се превръщат в саундтрак на енергични лайв шоута, както и във фонова музика за редица реклами на световни компании.

Четвъртият албум “Volcano” продължава в познатата стилистика с препратки към 70-тарски фънк, умерен китарен соул и еуфорични диско избухвания, подходящи за озвучаването на редица партита. Продукцията е компетентна и пищна, но сякаш често ѝ липсва динамика, тъй като разчита на очаквани решения, вместо да се отдаде и на по-смели експерименти. Въпреки потенциала за иновации, 14-те парчета се придържат към вече познатата носталгична поп формула, но им липсва силната емоция, която прави много диско и соул парчета толкова успешни и въздействащи.

Откриващото “Us Against the World” прави добро впечатление с уверените си бас линии, финалното “Pretty Little Things” е перфектно за лежерно афтър-парти, а фънк китарата и агресивния бийт в “PROBLEMZ” препраща към уличната атмосфера на хип-хопа от началото на 90-те (тип Arrested Development и A Tribe Called Quest). “Every Night” успява да звучи по-екзотично, благодарение на тропична атмосфера и пулсиращ бас, напомнящ на саундтрака на видео играта “Crash Bandicoot”. За съжаление, останалите парчета звучат някак еднакво, а доминиращите вокали на Lydia Kitto и гост рапърите Roots Manuva, Erik the Architect и Channel Tres разводняват идентичността на албума.

Основните лица зад Jungle продължават да бъда загадка. Като се има предвид, че през 2013 година те започнаха съвсем анонимно, това не е съвсем изненада. Този ход би работил добре при някои артисти, но в случая започва да правиш лоша услуга на британския проект. Соул музиката, която те се опитват да ни продадат изисква повече човещина, както и пространство за несъвършенства. 

7/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.