Още в началото Нашвил постави Kacey Musgraves в ролята на „различната“ кънтри изпълнителка, защото открито говореше за марихуаната и подкрепяше ЛГБТ+ общността. В парчето Follow Your Arrow посланието беше просто: следвай собствения си компас. Тя самата остана вярна на този принцип. Резултатът е повече от 6,8 милиарда стрийма, 3 милиона последователи в Instagram, четири световни турнета, шест награди CMA и осем „Грами“. Най-големият ѝ успех идва с Golden Hour (2018) – албум, посветен на тогавашния ѝ съпруг Ruston Kelly. Той я превърна в кросоувър сензация и разшири аудиторията ѝ далеч отвъд традиционното кънтри.
Когато обаче прекрачиш границите на традиционен жанр, неизбежно идват и обвиненията в „предателство“. Kacey Musgraves не направи изключение. Със Star-Crossed (2021) – албума, вдъхновен от развода ѝ – тя окончателно се потопи в поп звученето, а реакциите сред част от кънтри публиката бяха повече от резервирани. Затова, когато през 2024 г. излезе Deeper Well, посоката изглеждаше съвсем съзнателна. Musgraves се обърна към корените си с албум, пропит от акустичното звучене на фолка от Greenwich Village през 60-те години. Този завой успокои критиците и създаде усещането, че поне засега експериментите с поп радиото са останали на заден план.
Началото на Middle of Nowhere съвпада с промоционалния цикъл на Deeper Well. Именно тогава Kacey Musgraves започва да пише материала за новия си албум, вдъхновена от поредната си раздяла – този път с поет от Нашвил. В търсене на дистанция от случилото се тя се оттегля в Голдън, малко градче в Източен Тексас, известно повече с ранчотата си, отколкото с населението си. Един ден, докато се разхожда из заспалия център на Голдън, погледът ѝ спира върху малка табела: „Голдън, Тексас: някъде в средата на нищото“. Надписът я уцелва веднага. Kacey го записва в телефона си, сред останалите заглавия и идеи за текстове. По-късно тя ще разкаже пред NPR, че я е спечелило именно това особено съчетание от самоирония и самочувствие. Така „средата на нищото“ постепенно се превръща от случайна фраза в творческа отправна точка: как звучи това място, как изглежда и какво е усещането да останеш там?
Доброволното уединение носи и неочакван ефект. За първи път в съзнателния си живот Kacey Musgraves прекарва толкова дълъг период без партньор. Това я принуждава да се изправи срещу страха си от самотата, а изводът, до който стига, е пределно ясен. Пред ELLE тя казва: „Предпочитам да съм сама, отколкото с някой, който ме побърква, с когото не сме съвместими, не умее да общува или е несигурен в себе си.“
Тази новооткрита философия преминава през целия Middle of Nowhere. Най-яркият пример е водещият сингъл Dry Spell – самоиронична кънтри балада за продължителното ѝ сексуално въздържание. Макар че Kacey наскоро призна пред Variety, че въпросният „сух режим“ вече е приключил, песента остава едно от най-забавните парчета в каталога ѝ. Текстът не крие нищо, включително и препратките към самозадоволяването. „Никога преди не бях печелила точки с теми като самозадоволяването“, шегува се Musgraves, визирайки думите за седенето върху работеща пералня.
Колкото и далеч да стигат поп експериментите ѝ, музикалните корени на Kacey Musgraves винаги остават в Тексас. Тя израства с класическо кънтри и уестърн суинг, а семейството ѝ от рано я подкрепя, като я води по местни сцени. Още преди да навърши 10, Kacey вече пише първата си песен, а малко по-късно започва да пее редовно с детската формация The Buckaroos. Истинският ѝ първи пробив идва с The Texas Two Bits – дуетът, който създава заедно с Alina Tatum. Успехът им е достатъчно сериозен, за да ги отведе чак до Вашингтон, където двете 12-годишни момичета пеят на първата президентска инаугурация на George W. Bush.
За новия албум Musgraves събира познат творчески екип. Зад продукцията отново застават Daniel Tashian и Ian Fitchuk, а сред основните ѝ съавтори се завръщат Luke Laird, Shane McAnally и Josh Osborne – хората, с които изгражда голяма част от най-силния си материал през последното десетилетие. И философията ѝ на писане не се променя. Вместо да търси драмата на всяка цена, Kacey продължава да открива смисъл в ежедневните преживявания. Пред ELLE тя обобщава това така: „За мен вдъхновението е просто да се настроя на вълната на най-простите неща около мен.“
През последната година Kacey Musgraves заменя Тексас с малко градче в Западно Мексико. Любовта ѝ към конете я отвежда право в сърцето на местната вакеро култура. На един от традиционните фестивали градът оживява под ботушите на близо 2000 каубои. „Накъдето и да се обърнеш – каубой на кон, с малко дете в едната ръка и студено Modelo в другата“, спомня си тя.
Срещата с хора, за които каубойството е ежедневие, а не романтичен образ, оставя траен отпечатък. Същото прави и местната музикална традиция. Постепенно Musgraves започва да открива все повече прилики между мексиканската народна музика и класическото американско кънтри. „Мариачи музиката е техният еквивалент на кънтрито“, казва Kacey Musgraves. „В нея има толкова страст и емоция… когато пееш тези песни, трябва да звучиш така, сякаш кървиш.“ Именно това най-много я впечатлява. За разлика от собствените ѝ записи, които разчитат на по-сдържана интерпретация, мариачи традицията изисква изпълнение, идващо сякаш от самите вътрешности. „За мен това беше предизвикателство“, признава тя. „Тези песни ме накараха да открия един много по-първичен начин на пеене.“
Една от най-неочакваните последици от този личен рестарт е затоплянето на отношенията между Kacey Musgraves и Miranda Lambert – друга голяма кънтри звезда от съседния град Линдейл, с която се познават още от началото на века. Години наред отношенията им бяха обтегнати, а в основата на напрежението стоеше Mama’s Broken Heart. Песента е написана от Musgraves и първоначално е замислена като дебютния ѝ сингъл. Вместо това стига до Miranda Lambert, която я превръща в един от най-големите си хитове, докато Kacey дебютира с Merry Go ‘Round. Слуховете за вражда между двете се засилват още повече след наградите CMA през 2013 г., когато камерите улавят видимо неловката реакция на Musgraves в момента, в който Lambert печели отличието за вокалистка на годината и я споменава в благодарствената си реч.
Превъртаме лентата до миналата есен. Kacey Musgraves е на турне в Австралия, когато в социалните мрежи попада на видео, в което Miranda Lambert язди един от конете си. Първата ѝ мисъл е почти готов кънтри припев: „Е, поне имаме две общи неща – конете и разводите.“
Фразата „horses and divorces“ звучи твърде добре, за да остане просто шега. Kacey веднага я записва в претъпканите бележки на телефона си, а малко по-късно осъзнава, че това всъщност е идеалното заглавие за дует с Miranda. Следват съобщение, телефонен разговор и песен, която превръща старата история в обща кънтри изповед.
Kacey Musgraves не губи време в любезности. „Просто ѝ писах: ‘Виж, знам, че сме имали своите драми през годините, но поне имаме две общи неща. Мисля, че това ще бъде шибано забавна песен и трябва да я напишем заедно с Shane McAnally. Майната им на старите драми.’“ Още по-показателно е продължението: „Казах ѝ директно: ‘Не се опитвам да ти ставам приятелка. Просто мисля, че трябва да напишем тази песен.’“ Именно тази откровеност, изглежда, се оказва най-добрата основа за новото им сътрудничество.
Проектът дори си позволява да счупи четвъртата стена: веднага след като двете с Miranda споменават Willie Nelson в дуета си, самият легендарен разбойник се появява лично в парчето Uncertain, TX – ода за едно съвсем истинско градче в Източен Тексас. „Беше ми супер забавно да мисля за това място като за сборище на хора, които просто не могат да вземат решение за нищо“, смее се Kacey. „Казах си: дали пък точно там не отиват всички шибани играчи? Защото никой не може да вземе едно проклето решение в този модерен свят.“ С Willie обаче Kacey има перфектния съюзник зад гърба си. Както самата тя го нарича: „Той е любимият ни тексасец, патриархът на истината в разказването на истории и на всички ни любимият дядо-гангстер.“
С осем награди „Грами“ Kacey Musgraves вече гледа към следващата глава. Турнето Middle of Nowhere Tour ще опита да пренесе тексаския дух на новия албум в концертните арени, превръщайки ги за няколко часа в родео площадки.
Истинското наследство на Musgraves обаче едва ли ще бъде измерено с поредния успешен албум или още една статуетка. То ще остане в постоянството, с което вече повече от десетилетие следва собствения си компас – същия, за който пееше още в Follow Your Arrow. Именно той я отведе до „средата на нищото“, а после и обратно при всички слушатели.
