На 27 септември 2013 година новозеландската тийнейджърка Lorde и сестринското трио от Лос Анджелис HAIM издават дебютните си албуми “Pure Heroine” и “Days Are Gone”. Първият е изчистен готически проект, описващ в детайли самотата на израстването в ерата на интернет, докато вторият е топъл инди запис, вдъхновен от 70-те години, пълен със завладяващи песни за несподелена любов и неуспешни връзки. Може да разгледаме деня и като алт-поп еквивалента на Barbenheimer.
Като наследници на две обещаващи EP-та, “Pure Heroine” и “Days Are Gone” промениха поп музиката завинаги. Освен че могат да се похвалят с успешни водещи сингли (“Royals” и “The Wire”), те привлякоха завидно внимание в Tumblr точно когато платформата беше в златните си години. Албумите не само превърнаха тогава изгряващите Lorde и HAIM директно в звезди, но и дадоха началото на нова глава от историята на популярната култура. Те промениха представите за това как може да звучи поп музиката.
Преди 10 години Lorde създаде нещо, което никой не беше чувал до онзи момент. Да, Lana Del Rey, Florence Welch, Grimes и Sky Ferreira също правеха алтернативна поп музика, която привличаше сравнително млада публика, но Lorde се обърна директно към едно поколение, което се сблъскваше с нарастваща социална изолация, бързо развиващи се технологии и вълна от послания за това как трябва да останем оптимисти сред културния хаос наоколо. “I’m kinda over getting told to put my hands up in the air”, изпя тя в “Team”, затваряйки вратата към предишното десетилетие, изпълнено с парти танци. Празнуването бе приключило, настоящето и бъдещето изглеждаха мрачни и тя отказваше да си затвори очите за това.
В “Pure Heroine” Lorde остроумно засегна редица теми, резониращи с милениал и Gen-Z поколението. Боравейки с минималистичен електронен инструментариум, тя заклейми глупостта на материализма в “Royals” и описа социалното си безпокойство в “Tennis Court”. Тези интерпретации на младежката култура можеха да бъдат разгледани като удобен маркетингов ход, но Lorde веднага се открои с поетичната образност, изпълваща текстовете ѝ. Пусти крайградски пътища, експлозии от екрана на телевизора, Coca-Cola с прегорял вкус, различни метафори за зъбите – този визуален речник ни потопи във въображението на Lorde до такава степен, че на практика всеки меланхоличен гимназист можеше да се почувства свързан с нейните преживявания.
Може би най-голямата причина “Pure Heroine” да резонира толкова силно с младите хора тогава, беше, че Lorde не просто говореше на публиката си, но и от тяхно име, често използвайки “ние” и “наши” в текстовете си. Най-добрият пример за тази перспектива е парчето “Ribs”, в което певицата възпява страха си от остаряването. Върху абстрактни синтезатори и пулсиращ бийт, Lorde се обръща с носталгия към миналото и адресира слушателя с интимни и разговорни стихове, сякаш той е неин приятел от детството. Именно този изтънчен талант превърна Lorde в нещо като музикален мъдрец за тийнейджърите тогава. “Pure Heroine” и наследника му “Melodrama” продължиха да вдъхновяват творчеството на други млади поп изпълнители като Clairo, Billie Eilish и Olivia Rodrigo. Въпреки че всяка от тях има свой собствен отличителен почерк, това което ги обединява е именно онова, което направи Lorde толкова специална – способността да прави слушателя съпричастен с чувствата и преживяванията на тийнейджърките.
Докато Lorde привлече вниманието със своята оригиналност, HAIM звучаха като познати поп-рок групи от миналото като Fleetwood Mac, но музиката им завладя слушателите със свежа енергия. Трите сестри се занимават с музика от детски години и са част от различни състави през годините преди да решат да се съберат заедно под името HAIM. За разлика от “Pure Heroine”, “Days Are Gone” предложи по-лека алтернатива на инди поп феновете. Най-ранните сингли на HAIM “Falling”, “Forever” и “Don’t Save Me” дефинират ясно тяхното калифорнийско звучене – ритмични барабани, вокални хармонии и плътни басови линии.
Подобно на Lorde, текстовете улавят върховете и паденията на тийнейджърството, но и се фокусират предимно върху трудностите, през които минават любовните връзки на младите и емоциите, които идва след раздяла. Това е най-очевидно в “The Wire”, която HAIM твърдят, че са записали седем пъти, преди да заковат финалната версия. В песента всяка една от сестрите разказва за романтичните си несполуки и признава своите недостатъци. Danielle се обвинява за “лоша комуникация”, Alana съветва бившия си да не рационализира края на връзката, а Este обяснява изтощението си от опитите да отговори на очакванията. Въпреки че идеите от “The Wire” ще продължават да се връщат в дискографията на HAIM, през годините триото разшири своите музикални хоризонти. От издаването на “Days Are Gone” досега те работиха с Rostam Batmanglij, Dev Hynes, Taylor Swift и Paul Thomas Anderson, който режисира много от видеоклиповете им и ги включи във филма си “Licorice Pizza”.
Макар и да изглеждат доста различни на пръв поглед, пътищата на Lorde и HAIM са се пресичали няколко пъти от 2013 година насам. Те изпълниха заедно кавър на Alanis Morisette, сътрудничиха си във вече забравена песен от саундтрака на “Hunger Games: Mockingjay” и станаха обект на пародия заедно в SNL. По-важното, обаче, е, че ни дадоха два фантастични дебютни албума, които издържаха теста на времето и се превърнаха в символ на вече отминала ера.