Поп сензацията Sabrina Carpenter стартира турнето си към албума „emails i can’t send“ с впечатляващо изпълнение на хита си „Nonsense“. Облечена в характерния си стил, звездата наелектризира тълпата с последните строфи на песента. За изненада на феновете си тя изпя чисто ново outro, което добави свеж привкус към известната песен. С думи като: „Come over tonight, my room is spotless / I’m sorry this outro is so chaotic / Atlanta, it’s official you’re the hottest“, Sabrina накара публиката да иска още.
През следващите концерти тези импровизации в края на “Nonsense” се превърнаха в очакван момент, като всяко изпълнение беше уникален и смешен прочит на оригинала. С всеки следващ концерт трите строфи от текста започваха да слушат все повече като мръсна закачка. По време на концерт в Сан Диего тя закачливо изпя: “He got me so wet he need a raincoat / Please put ‘she was perfect’ on my gravestone / Way to keep it classy San Diego”. А по време на Coachella тя не можа да устои на слуховете за връзката ѝ с Barry Keoghan и изпя: „Made his knees so weak he had to spread mine / He’s drinking my bathwater like it’s red wine / Coachella, see you back here when I headline.“
Невероятният възход на Sabrina Carpenter със сигурност се дължи на неоспоримия ѝ талант да създава хитови мелодии и на непоколебимата ѝ отдаденост. Но има и едно специфично качество, който я отличава от голяма част от днешните големи звезди: заразителното ѝ чувство за хумор. Sabrina е глътка свеж въздух в един жанр, който често е затрупан от сериозни откровения. Както наскоро отбеляза журналистката Kate Mossman в списание New Statesman, „Carpenter звучи по-щастливо от Taylor Swift: като нейна по-глупава и много по-сексуална версия. Но най-важното е, че тя има чувство за хумор. Хуморът е много ценен в поп музиката, а в днешно време не се използва често.“
Напоследък поп музиката сякаш преоткрива комичните си корени. Например Chappell Roan инжектира голяма доза camp в мейнстрийма. От смешната ѝ жалба за кулинарните умения на мъжете в „Femininomenon“ до скандалното ѝ изпълнение като зелена Статуя на свободата на Gov Ball, тя доказва, че поп музиката и хумора могат да бъдат успешна комбинация. Както подчертава Kate Mossman, обаче, това не е нова тенденция. Краят на 2000-те и началото на 2010-те години, често наричани „кризисната ера на поп музиката“, бяха изключително безгрижни. Спомнете си за LMFAO, Black Eyed Peas, Kesha, незабравимото „Peacock“ на Katy Perry и disco stick-а на Lady Gaga.
През последните години музикалните лейбъли все повече приоритизират масовата атрактивност и достъпността пред иновациите и творческия риск. Хуморът се превърна в тема табу в поп музиката. Да разгледаме Taylor Swift, чиито откровени балади са създадени, за да се свържат с емоциите и да се харесат на възможно най-широка аудитория. Както отбелязва музикалният журналист Michael Cragg, хумористичните опити на певицата (най-вече във видеоклиповете ѝ) често изглеждат насилено, защото не съответстват на внимателно изградената ѝ персона. За да уловят истински духа на забавата, артистите трябва или да подходят по-свободно към него, или да го оставят да се случи естествено.
Защо „sad girl pop“ доминира на културния хоризонт толкова дълго време и какво предизвиква новия подем на оптимистичния поп? Според нас махалото ще продължава да се движи. Миналото десетилетие в музиката беше дефинирано от меланхоличното звучене на Lana Del Rey, защото сцената имаше нужда от тази сурова и истинска емоции. Не е случайно, че самата Taylor Swift признава Lana за най-влиятелния изпълнител в поп музиката. Lorde, Billie Eilish, Halsey и Olivia Rodrigo вероятно също ще се съгласят с нея.
Събитията от 2020 година белязаха повратна точка в развитието на музикалните вкусове. Както казва Michael Craigg: „Надявах се, че пандемията ще бъде преход към нещо по-енергично и весело. Поп музиката ставаше все по-мрачна и ми се струваше, че имаме нужда от промяна. Charli xcx, Sabrina Carpenter и Chappell Roan са най-добрите примери за тази тенденция. И трите се сблъскаха със сериозни предизвикателства в музикалната индустрия, но станаха по-силни и по-уверени. Особено Charli изглежда по-освободена и истинска в последните си проекти.”
Това не означава, че в нашия културен свят няма място за задушевен и интроспективен поп. Напротив, никога не бих искал да живея в свят, лишен от артисти като Lana Del Rey и Taylor Swift. Но дори така наречените „весели“ поп звезди днес са способни да разглеждат и по-дълбоки теми. Например, „365“ е закачлива ода за кокаина, но в “BRAT” тя е съпоставена с трогателната „I think about it all the time“, която засяга страховете от майчинството, и „Apple“ – размисъл за травмите, предавани през поколенията.
