Вторият албум на Ari Staprans Leff, известен като Lauv, “All 4 Nothing” демонстрира, че музикантът може да прави лесносмилаема поп музика, която можеш да си пуснеш по всяко време от деня. Интроспективното настроение в новите парчета напомня на вайба на успешния му дългосвирещ дебют “how i’m feeling”.
Lauv умее да разказва истории чрез песните си, силно вдъхновени от личния му живот, но откровеността в поп музиката така или иначе стана едно от минималните изисквания за успех през последните години с успеха на нови и млади артисти като Olivia Rodrigo и Gracie Abrams, които въздействат майсторски на феновете си. И все пак Ed Sheeran и Taylor Swift остават архетипите за този тип творци, а Lauv остава няколко крачки зад тях – не само лирически, но и музикално.
“All 4 Nothing” отстъпва композиционно пред най-добрите постижения на Lauv досега. “Stranger” и “Time After Time” звучат повече от приятно, но нито една песен не се доближава до нивото на “I Like Me Better”. По-минималистичната продукция и лежерното настроение на “First Grade” и “Hey Ari” се забравят бързо, а инструменталите често звучат остаряло и нискобюджетно.
Фокусът често остава върху текстовете, които обаче този път също звучат твърде опростено и ученическо (“Thank God we never stayed together, bought a house, had a kid, got a dog together”). Друг сериозен проблем е overproduce-ването на вокалите – Lauv не е лош вокалист, но autotune-ът този път определено прави твърде силно впечатление.
В “All 4 Nothing” Ari Staprans Leff става жертва на известното “проклятие на втория албум”, но това не означава, че кариерата му е обречена на провал. Уви, звездата ще трябва да научи уроците си и да вземе по-смели решения следващия път.
6/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.