В края на август Beyoncé сподели стори в Instagram, в което помоли присъстващите на предстоящите дати от Renaissance World Tour да се облекат в сребристи дрехи – “Нека трансформираме пространството в бляскава диско топка всяка вечер”.
Това беше рядко изискване от жена, която през последните 10 години се отдръпна почти изцяло от медийната комуникация, предпочитайки да говори чрез изкуството си. Само три дни по-късно стадионът в Лас Вегас, на който се случваше концерта ѝ, грейна.
Среброто е най-мощният проводник на планетата – то пренася електричеството по-бързо и ефективно от всеки друг материал. Затова не е случайно и че енергията сред веригата от хора на тези концерти е нещо, за което ще се говори дълго.
Албумът “RENAISSANCE” излезе в най-подходящия момент миналата година. Точно когато масите бяха готови да се отърсят от тревогата на пандемичната изолация, Beyoncé ни призова да празнуваме, че все още сме тук и да го направим с насочен среден пръст към всичко, което ни плашеше през трудните периоди: тълпите, злите шефове, законодателите, хомофобите, трансфобите, сексистите.
Сингълът “Break My Soul” излезе на 20 юни, само четири дни преди Върховният съд да отмени “Роу срещу Уейд”. Така той се превърна в саундтрак на десетки яростни митинги в подкрепа на правото на аборт. Освен това, парчето вдъхновяви чернокожите жени и ЛГБТ+ хората в продължаващата битка за справедливост и равенство.
През последните години музикалните проекти на Beyoncé започнаха все по-директно да комуникират личните ѝ ценности. Шоуто “Homecoming” бе посветено на историческите чернокожи университети, а “Lemonade” разказа за катарзиса, до който певицата е стигнала след изневярата на съпруга ѝ. “RЕNAISSANCE”, от своя страна, се оказа ода към чернокожата куиър и транс история, разказана върху звуците на хаус музика, която може да озвучава както воугинг бал, така и ъндърграунд секс парти.
Първото турне на Beyoncé от седем години насам започна през май в Стокхолм, а продукцията му се оказа очаквано максималистична и иновативна.
Всичко, което Beyoncé прави, се превръща в културно събитие, но това шоу се превърна и в културно движение. Феновете започнаха да кръстосват света, за да я видят, сравняваха сетлистове и сценични костюми, посещаваха редица концерти. Среброто и кристалите пък се превърнаха в запазена марка на “RENAISSANCE”, разпознаваеми като логото на известни брандове.
Нито един друг артист на това ниво не притежава същата комбинация от ценности и работна етика, нито използва платформата си, за да покаже връзката между творчеството си и корените на музиката, която изпълнява. Вземете за пример един сегмент от Renaissance World Tour, в който докато Beyoncé се преоблича, публиката бива образована за историята на хаус музиката и нейната важност.
Шоуто очевидно промени живота на почти всеки, който стана свидетел на него. Oprah сподели видео с реакцията си по време на концерт. Тя изглеждаше необичайно онемяла, а часове по-късно сподели: “Дори не можех да крещя. Бях в такъв възторг. Това е най-необикновеното нещо, което някога съм виждала.” Телевизионната водеща не беше единствената известна личност, която стана свидетел на Ренесанса. Същата чест имаха и Lenny Kravitz, Pharrell Williams, Kelly Rowland, Paul McCartney, Prince Harry, Dua Lipa, Kamala Harris, Shakira, Madonna, Angela Bassett, Natalie Portman, Megan Thee Stallion, Tom Holland, Cardi B и много други.
За никой не е тайна, че живеем във времена, лишени от силни чувства. Адаптацията към усложняващите се климатични кризи, ескалиращия икономически натиск и по-широките глобални обрати към фанатизма и фашизма започнаха да изтощават тялото и ума. В рамките на едно лято Renaissance World Tour се превърна в нещо като противоотрова за това. Шоуто на Beyoncé наподобява тричасов семинар за това как да изпитваме силни чувства и емоции. Самата певица го демонстрира (чувството ѝ за хумор никога не е било изложено толкова на преден план, от избора на вълнуващи костюми до преувеличените комични изражения на лицето). В този смисъл нито едно друго мащабно поп турне тази година не отразява толкова добре социално-политическия момент, в който живеем.