Преди години Lykke Li изпя: “sadness is a blessing, sadness is a pearl, sadness is my boyfriend, oh sadness, i’m your girl”. Не сме се и съмнявали в това, но през 2022 година определено може да я признаем за експерт по тъгата. Музиката ѝ винаги съпътства тъгата по същия начин, по който изгрева на слънцето съпътства утрото. За новия си запис “EYEYE” шведската певица се събира със старата си дружка – продуцента Björn Yttling, работил по първите ѝ три албума. Според Lykke Li проектът е “опит да се раздели с албумите за раздяла”… каквото и да означава това.
Вдъхновен от идеята за безкраен цикъл, “EYEYE” започва със звуците на скърцане на износена лента и кулминира с вокали, подсказващи, че Li e по-ранима от всякога. Разликата този път е, че вместо да прикрие болката си с трап бийтове, както в “So Sad So Sexy”, или да се завърне към епичните припеви на “I Never Learn”, тя просто е отключила телефона си и е заложила на суровия и непринуден звук на voice memo-тата си. Така всички осем песни биват записани в спалнята на Lykke и отразяват интимната енергия на пространство, което обичайно свързваме със сънищата, чувствеността и усамотението.
Докато Li ни потапя в поглъщащата атмосфера на новата си музика, бекграунд звуци от щурци и бял шум проникват през порите на музиката и запълват тишината. Далеч не може да си говорим за някакви грандиозни аранжименти – освен гласа ѝ чуваме минималистичните китари, ембиънт синтове и електроники и спорадично пиано, които звучат сякаш идват от друго помещение и в никакъв случай не изместват фокуса от емоционалните вокали. Не бихме могли да говорим и за особено разнообразие в песните – идеята тук съвсем не е такава. “HIGHWAY TO YOUR HEART” е може би единственото парче тук, което звучи някак универсално и не твърде лично.
Аудио-визуалният аспект на “EYEYE” също е важна част от въздействието на финалния резултат. Емоционалните и импресионистки видеоклипове, заснети на 16mm от Edu Grau и режисирани от Theo Lindquis предават усещането за болезнения кръговрат на любовта и зависимостта, докато протагонистът върви по стъпките на миналото си и същевременно се опитва да избяга от него. Сюжетът и хореографията изглеждат спонтанни и ни оставят несигурни, дали наблюдаваме модерен танц или сцена на домашно насилие.
В крайна сметка, отказваме да повярваме, че Lykke Li се “разделя” с албумите за раздяла. На този етап възможността шведската певица да запише оптимистичен денс поп албум звучи също толкова вероятен колкото това Radiohead да запишат албум с кавъри на Cole Porter.
7.5/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.