Малко са поп изпълнителите, които успяват да се задържат толкова дълго в светлината на прожекторите. Може би причината зад дългогодишния успех на Miley Cyrus е способността ѝ да преминава през забележителни трансформации. През последните 17 години тя нахлу в сърцата ни по различни начини – като тийн идол, като провокатор, като рок звезда, като поп кралица и като обикновено момиче, обичащо земен фолк.
“Endless Summer Vacation” е първият албум на Miley от дълго време насам, който не изненадва с нищо. В осмия си запис тя залага на по-лежерен вайб, който звучи някак естествено и очаквано след високия интензитет на предходника му “Plastic Hearts”. През 2023 година Cyrus е необвързана мечтателка, която преоткрива собствената си уязвимост и сила под звуците на непретенциозни поп парчета. От финалния резултат има какво да се желае.
Всички вече сте запознати с водещият сингъл “Flowers”, който дава начало на албума и който подобри редица рекорди за стрийминг. Песента успява да те завладее със суровата си емоция и да вдигне очакванията за предстоящите минути. За съжаление, след нея Miley се отдава на клиширани идеи. Серията от “Jaded”, “Rose Colored Lenses”, “Thousand Miles” и “You” е изпълнена добре, но забавя темпото твърде рано и звучи като рециклирана от времената на “Younger Now”.
След това албумът прави странен завой. “Handstand” звучи повече като интерлюдия отколкото като пълнокръвна песен, макар че достига до запомняща се кулминация. “River”, композирана с Justin Tranter (стар приятел на Lady Gaga), ни връща към денс поп звученето на “Can’t Be Tamed”, но ни оставя по-скоро объркани отколкото заредени. Текстовете също не впечатляват с особена креативност, въпреки че ще резонират емоционално с немалко слушатели. Най-силните композиции в “Endless Summer Vacation”, настрана от “Flowers”, са зрялата “Violet Chemistry”, за която са съдействали James Blake и Sia, и красивата “Island”, която отговаря изцяло на заглавието си и успява да ни отведе на едно по-отпускащо и безгрижно място.
“Endless Summer Vacation” успява да задържи вниманието до края на поетичната балада “Wonder Woman”, въпреки че далеч не е най-смелия и визионерски албум на Miley Cyrus и отстъпва значително след ударния “Plastic Hearts”. За добро или лошо, той звучи като реалистично отражение на певицата в този момент от живота и кариерата ѝ. Независимо, дали ще го харесате или не, следващият ѝ проект вероятно ще звучи напълно различно.
7/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.