Miley Cyrus често бива наричана “музикален хамелеон” – определение, което ѝ подхожда. През годините тя се е преобразявала напълно, с лекота и смелост, която малцина поп артисти си позволяват. Осемте ѝ досегашни албума проследяват тази метаморфоза – от провокативните поп завоевания в началото на 2010-те, през психеделичния рок период с The Flaming Lips, до вдъхновения от 80-те стадионен рок и, по-късно, лежерния калифорнийски поп-рок. В момента Miley изцяло въплъщава идеята за пост-жанрова звезда – тя създава музика с увереността, че независимо от жанра, ще я изпълни с емоция и характер.
Деветия ѝ студиен албум, Something Beautiful, излиза заедно с музикален филм. И все пак, макар инструменталните интерлюдии вероятно да добиват пълния си смисъл с визуалния контекст, проектът стои напълно стабилно, като колекция от песни, които блестят с фокусираната си емоционалност и безпогрешното вокално присъствие на Miley Cyrus.
Началото на албума дава заглавната композиция Something Beautiful, която първоначално навява асоциации със златната ера на Холивуд с носталгичното си звучене. Саксофонът, който се прокрадва, придава интимност и дълбочина, а припевът изригва със сурова енергия, която ни подсказва, че това ще е един от по-експерименталните албуми на Miley. Думите ѝ са пропити с копнеж за нещо истинско, красиво и трайно, което постоянно се изплъзва.
Първата половина на албума залага на по-умерено темпо и композиции като красивата пиано балада More to Lose, в която меланхолията и надеждата се преплитат; 80-тарското End of the World, което среща мелодичността на ABBA със стадионен дух; и блусарското Easy Lover, което звучи като най-очевидния избор за радио сингъл тук. Втората половина на албума обаче навлиза в по-смела територия, заредена с енергия. Walk of Fame надгражда над познати звуци от любимия Plastic Hearts; Every Girl You’ve Ever Loved издига женската идентичност в култ чрез бомбастичен диско аранжимент, включване от самата Naomi Campbell и любопитен семпъл от Adagio in G Minor на класическия италиански композитор Remo Giazotto. След нея идва Reborn, в която се преплитат мистични григориански напеви, пулсиращ бас и хитови поп вокали. Финалът идва с Give Me Love, в която Miley разгръща философските си размисли за съдбата на човечеството.
Докато предшественика Endless Summer Vacation се придържаше към формата на лесносмилаемия поп албум, Something Beautiful е по-многопластов и смел. Песните тук не бързат да стигнат до кулминацията си, а залагат на удължени инструментални пасажи и интерлюдии, които създават усещане за артистична свобода. Лирически, албумът избягва буквалността. Неговите теми – смъртта на егото и усещането за край на един свят – са представени чрез метафори, под които се крие екзистенциален пласт, който отваря място за размисъл.
Something Beautiful впечатлява най-вече с усещането си за завършеност. Макар Miley Cyrus да е създавала албуми със силни песни и преди, тук за първи път всяко парче изглежда създадено с ясното съзнание, че е част от по-голямото цяло. Албумът демонстрира не просто зрялост, а и увереност в артистичната посока, която Miley поема. Рисковете, които си позволява, не са самоцелни, а служат на емоционалната и музикалната дълбочина на проекта. Тук певицата не следва тенденции, а ги създава с размах, какъвто рядко се среща в съвременната поп музика.
