Мисията на вечната енигма Amanda Lear

8 видеоклипа, които дефинират Y2K space-age ерата 

Трудно ще откриете музикални видеоклипове от края на 90-те...

“Like a Prayer” на 35 години: Артистичният триумф на Madonna

През април 1989 е публикувано известното ревю на списание...

Историята на един хит: Diana Ross & The Supremes – Love Child

Музиката от ранните години на Motown Records рядко засяга...

Пет албума, които са елегантна “лебедова песен”

В бурния свят на музиката дори най-емблематичните изпълнители правят...

Историята на един хит: Cindy Lauper – Time After Time

Емблематичният хит на Cindy Lauper “Time After Time” излиза...

Share

“Диско музиката е прекрасна платформа. Жалко е, че никой не я използва по интелигентен начин. Рок музиката бе използвана като начин да достигнем до младите. Шокира ме това, че някои мои колеги пеят за идиотски неща. Музиката е добра, продукцията е добра, гласът е добър, а текстът не става за нищо”, заявява Amanda Lear през 1979 година. По време на пика на диско ерата, звездата, която започва кариерата си като модел и муза за бохеми като Salvador Dali и Bryan Ferry, решава да се хване за вълната. Мисията ѝ е да интелектуализира жанра и да се превърне в Juleitte Greco-то на 80-те години.

Историята на Amanda Lear днес е разказана подробно в нов документален филм, озаглавен “Queen Lear”, както и в игралния филм “Daliland”, в който тя е изиграна от австралийската актриса Andreja Pejic, а Ezra Miller се превъплъщава в младата версия на испанския художник.

Amanda започва кариерата си като модел за дизайнери като Paco Rabanne и Mary Quant. Основната цел зад дейността ѝ, обаче, е да финансира образованието си в областта на изящни изкуства. Моделството ѝ омръзва бързо. Около 1965 година Lear се превръща в муза за Dali и започва да го нарича свой “духовен водач”. Той, от своя страна, я използва като вдъхновение за картината си “Hypnos” (1965) и поредицата от графики “Venus in Furs” (1968). Сюрреалистът е омагьосан от визията ѝ. В интервюта споделя, че тя има най-красивия череп, който е виждал, както и страхотни бедра.

През 1966 година Amanda Lear има кратки връзки с Brian Jones и Bryan Ferry от Roxy Music – не е случайно присъствието на корицата на албума “For Your Pleasure”, за която тя позира в кожена рокля с черна пантера. Снимката попада в полезрението на David Bowie и двамата започват да излизат заедно. Така Amanda попада в хайлайфа и се сдобива с нови амбиции.

Кариерата ѝ като певица започва ударно с разпространението на слуховете за пола ѝ. Смята се, че самият Salvador Dali е пряко замесен в тази история. Той се обръща към Amanda и я съветва: “Ти не си нито момиче, нито момче, а хермафродитът винаги е бил гръцкия идеал. Когато таблоидите разпространят слуха, всеки ще се поинтересува от теб.” През 1976 година Lear заявява в интервю: “Скандалът и сензацията продават албуми.” Слуховете продължават и до ден днешен, а Amanda нито ги потвърждава, нито ги опровергава. Любопитно е, че актрисата, която я изиграва в “Daliland” е трансджендър жена.

Amanda Lear. Collection Christophel LECOEUVRE PHOTOTHEQUE PUBLICATIONxINxGERxSUIxAUTxONLY CHLFLO012530 NUR REDAKTIONELLE NUTZUNG & REDAKTIONELLE BUCHCOVER NUR IM KONTEXT DER FILMBERICHTERSTATTUNG

През 1977 година Amanda Lear издава дебютния си албум “I Am a Photograph” с немския лейбъл Ariola Records. Заглавието осмива годините ѝ като модел. В заглавното парче Lear пее: “I am a photograph, I’m better than the real thing”. Интелигентността и чувството ѝ за хумор си проличават най-силно в парчето “Alphabet”, в което тя пее върху мелодии на Bach: “A stands for anything, D for dirty old man and Z, my child, is the zero you will get if you don’t learn my alphabet”.

С издаването на втория си албум “Sweet Revenge” Amanda Lear осъзнава, че диско музиката е социален феномен, който е в процес на еволюция и започва да обогатява американския жанр със студените и роботизирани звуци на Северна Европа. В Италия пък се превръща не само в кралицата на диско музиката, но и в мейнстрийм знаменитост, благодарение на участието си в частни телевизии, собственост на Silvio Berlusconi.

В третия си албум “Never Trust a Pretty Face” (1979) Amanda тактично започва да се отдръпва от диско сцената. Корицата на записа загърбва образа ѝ на фатална жена и ѝ представя като сюрреалистично създание – отчасти сфинкс, отчасти змия. Баладата “The Sphinx” прилича на “Fernando” на ABBA, а текстът обяснява защо за нея е важно да остане мистерия.

Музиката на Lear през 80-те години не е толкова успешна, но заслужава признание за концептуалността си. След издаването на “Diamonds for Breakfast” през 1980 Amanda отсича: “Аз съм единственият автентичен артист. Трябваше да изградя образа на секси кукла и екстравагантна диско кралица, но вече съм готова да се откажа от короната си.” През 1986 енигматичната певица се опитва да пробие на английския и американския пазар с албума си “Secret Passion”, но не успява. До ден днешен тя е възприета като ъндърграунд загадка на тези територии.

През 21-ви век Amanda Lear става по-активна в сферата на театъра и визуалните изкуства, но опитите ѝ в музиката продължават. Албумът “I Don’t Like Disco” (2012) е поредния ѝ опит да се дистанцира от диско жанра. Той е поредния принос за едно творчество, в което концепциите за висока и ниска култура, мъж и жена, минало и бъдеще се размиват. През 2021 година тя издаде “Tuberose” – албум с френски шансони, който отдава почит към Dali. Прави ѝ чест, че за разлика от ABBA и актуалния им проект “Voyage”, Amanda не се обляга на диско музиката, която я е направила известна и продължава да се бори решително с носталгията.