Muse – Will of the People

Father John Misty – Mahashmashana

Както ходът на времето е неизбежен, така и някои...

Kendrick Lamar – GNX

По природа хип-хоп враждите разединяват. И все пак лирическата...

Shawn Mendes – Shawn

Shawn Mendes е поел по пътя към себеоткриването. От...

Tyler, the Creator – CHROMAKOPIA

От дебюта си насам Tyler, the Creator е обсебен...

Laura Marling – Patterns In Repeat

Заглавното парче от предишния проект на Laura Marling “Songs...

Share

Matt Bellamy пише песни за анти-утопичното бъдеще от дълго време. Затова беше странно, че в ерата на Trump и Brexit, когато много от пророчествата му започнаха да се сбъдват, той смени посоката и записа албум, вдъхновен от sci-fi класики от 80-те “Simulation Theory” (2018). За щастие, параноята на фронтмена се е върнала за деветия албум на Muse. “Will of the People” повдига темата за възхода на популизма и диктаторството, горските пожари и Covid пандемията под звуците на еклектични и разнообразни песни.

Посланията на албума често се губят под бомбастичните аранжименти на британското трио. Типичните препратки към звученето на Queen продължават да се наблюдават, най-вече в театралната “Liberation” и танцувалната “Compliance”. За разлика от последните издънки на Brandon Urie, Muse не разчитат само на това влияние – “Kill or Be Killed” е агресивна метъл бомба (и вероятно най-тежкото парче, което Muse са писали), “Verona” е стадионен рок в духа на U2, химновото заглавно парче напомня за откриването на страхотния “The Resistance” (2009), а “Won’t Stand Down” би стояло на място в reunion албум на Faith No More. Една идея по-неадекватно и cheesy звучи електронното “You Make Me Feel Like It’s Halloween”, което почти успява да развали изграденото внушение до средата на албума.

Разбира се, не може да не обърнем внимание и на “слона в стаята”. Преди месеци Matt Bellamy описа проекта, като “greatest hits компилация, но само с нови песни” или албум, който обобщава постигнатото от Muse във всичките им осем албум до този момент. И все пак не може да си кривим душата – концептуално “Will of the People” прилича твърде много на “Drones” (2015). Темите за принудително подчинение и копнеж за свобода за до болка познати, а някои от музикалните елементи също звучат рециклирано.

“Will of the People” не е шедьовър, но е стойностен албум, който далеч няма да развали изградената репутация на Muse, а това дали ще ви впечатли зависи от очакванията, които възлагате. Ако мечтаете за завръщане към алтернативното звучене на “Origin of Symmetry”, ще бъдете разочаровани. Но ако сте готови да дадете шанс на един сравнително предвидим късен Muse с хитови мелодии, тежки китарни рифове и емоционални балади, то деветия албум на групата ще ви хареса.

7.5/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.