Надценен ли е “Random Access Memories” на Daft Punk?

Пет албума, които са елегантна “лебедова песен”

В бурния свят на музиката дори най-емблематичните изпълнители правят...

Историята на един хит: Cindy Lauper – Time After Time

Емблематичният хит на Cindy Lauper “Time After Time” излиза...

8 емблематични албума от 2004

2004 определено e белязана от интересни събития в музикалната...

Защо “ARTPOP” е най-смелият албум на Lady Gaga

Преди десетилетие бъдещето за Lady Gaga изглеждаше несигурно, след...

Сянката на Charles Manson над музиката на 60-те

Краят на 60-те години е период на значителни промени...

Share

Този месец един от най-обсъжданите албуми на 21-ви век навършва 10 години от излизането си. Четвъртият запис на френското електронно дуо Daft Punk “Random Access Memories” оглави класациите в повече от 20 държави, роди един от най-разпознаваемите хитове за всички времена “Get Lucky” и спечели редица награди Грами, сред които “Album of the Year” и “Record of the Year” (за “Get Lucky”). Десетилетие по-късно той продължава да трупа стриймове, като шест от 13-те песни са събрали над 100 милиона слушания. Новото преиздание, което излезе миналия петък, потвърждава мястото на албума в историята на музиката и отпразнува влиянието му.

Въпреки това, според много хора “Random Access Memories” е надценен. Вероятно всеки от читателите го е забелязал. Когато съществуването на проекта изплува в разговор, въпросът за репутацията му винаги се появява. “Random Access Memories is overrated” е толкова често срещано мнение, че на практика с годините се превърна в meme в социалните медии. Дори професионалните критици имат пръст в това – през 2021 година Pitchfork решиха да обърнат поглед назад към стари ревюта и да “преоценят” определени албуми. Така оценката на “Random Access Memories” бе променена от 8.8 на 6.8, а текста гласеше: “Албумът не тласна поп музиката напред, а само отвори вратата за безброй гост участия на Moroder и убеди Pharrell, че света се нуждае от 24-часов видеоклип към песента “Happy”.” С цялото ми уважение към Pitchfork – 99,9% от добрите албуми не са революция в поп музиката. Но в повечето случаи не наказваме артистите за това, че не записват “Kid A” или “To Pimp a Butterfly” всеки ден.

Защо “Random Access Memories” се смята за надценен албум? Личното ми проучване ме отведе до дискусии във форуми още преди излизането му. Докато редица медии и почитатели са очаквали проекта на Daft Punk с нетърпение, други са го смятали за надценен още преди да го чуят. За да разберем причината за това трябва да погледнем цялостния музикален пейзаж през 2013 година. Това е ключова година, през която всички свиквахме с новите начини, по които музиката се разпространява, консумира и обсъжда. Spotify вече съществува, но се използва от едва 24 милиона абонати. 

Сред артистите и звукозаписните компании витае осезаемо безпокойствие, че музиката e в по-несигурно положение от всякога. И това предизвиква мислене в нови маркетингови посоки, които целят да измъкнат музиката от компютъра обратно във физическия свят. Jay Z обяви излизането на “Magna Carta… Holy Grail” в реклама на Samsung. Katy Perry нае камион с ремарке и го изпрати на турне из Щатите, за да промотира албума си “Prism”. Lady Gaga облече първата летяща рокля в света, наречена Volantis, на пищната премиера на албума си “ARTPOP”. 30 Seconds to Mars отпразнуваха издаването на албума си “Love Lust Faith + Dreams”, като изстреляха първия сингъл от албума в космоса. Отчаяните времена изискваха отчаяни мерки и тези звезди положиха крайни усилия, за да накарат някой да им обърне внимание дълготрайно.

Тогава се появиха и Daft Punk, които подходиха по-различно към задачата. Френското електронно дуо реши да се обърне към познатите стари носители за реклама – билбордове в по-големите градове и тийзър, пуснат по време на Saturday Night Live. За разлика от много други, стратегията им проработи. Хората бяха привлечени от носталгията към едни по-простички времена, в които албуми като саундтрака на Saturday Night Fever и “Thriller” на Michael Jackson владееха света… без претенциите да “тласкат поп музиката напред”.

Промо кампанията за “Random Access Memories” се допълва чудесно със звученето на албума – “сериозна” музика, записана от “истински” музиканти по старомодния аналогов начин. И ако звученето на “Get Lucky” подейства като покана за парти на много слушатели първоначално, то цялостно албума е по-скоро среща с артисти, потънали в меланхолия и обсебени от колекцията си от винилови плочи от 70-те и 80-те години.

Daft Punk често са оприличавани на Pink Floyd, заради грандиозните си изпълнения на живо, но за “Random Access Memories” е по-подходящо сравнението със Steely Dan. Най-точния аналог на албума, обаче, е първият самостоятелен албум на фронтмена Donald Fagen “The Nightfly”, в който той се оттегля в спомените от детството си като опора срещу новата по-студена и технологична ера, която той очевидно не разбира. “The Nightfly” излиза през 1982 година, броени седмици преди “Thriller”, и отбелязва края на една ера. Steely Dan не са активни тогава, а Donald издава следващия си соло албум след цели 11 години.

Латентната враждебност на Daft Punk към модерните EDM герои, разчитащи на радиофоничност и достъпност, ги поставя в противоречие с цяло движение, което те са създали, но отказват да водят. Вероятно и това е една от причините много хора да смятат “Random Access Memories” за надценен. Да, албумът не е лесносмилаем, нито е особено радостен. Но е перфектната критика към модерните времена. Daft Punk бяха роботи, които искаха да бъдат хора в момент, когато хората се превръщаха в роботи.