Насред шумни китари и лирично пиано, “Making the Bed”, песен от втория албум на Olivia Rodrigo, рисува мрачна картина на славата. “Исках я и я получих”, признава певицата, преди да изясни, че реалността е различна от мечтата. Вместо като човек с емоции и нужди, тя е третирана “като туристическа атракция”, а в сънищата си е заключена в кола без спирачки, която “не може да се отклони от пътя”. Думите на красавицата звучат искрено, защото са изпълнени със самокритичност към очевидната ѝ неблагодарност, както и с притеснение, че “играе жертвата”. Olivia Rodrigo знае добре за какво говори в песните си. Историите в тях са нейния живот.
Трудно бихте нарекли дебютния ѝ албум от 2021 година “SOUR” нещо друго, освен феномен. Той счупи рекорди по продажби, спечели няколко награди Grammy и я направи един от малкото нови изпълнители, допуснати директно до предните редици на попа, окупирани от имена като Ed Sheeran, Harry Styles и Taylor Swift. Новият албум на Olivia излиза в свят, в който “SOUR” още не е напуснал класациите.
“GUTS” си поставя за цел да изгради още по-отчетлива идентичност на Olivia Rodrigo във все по-разнообразния пейзаж от музикални завоевания. Откриващото парче “All-American Bitch”, вдъхновено от есето на Joan Didion “Slouching Toward Bethlehem”, поставя една от основните теми на записа моментално: несправедливо е да се очаква да страдаш с усмивка на лице в свят, който третира жените с двоен стандарт и поставя непостижими идеали пред тях.
Докато “SOUR” беше лек и мелодраматичен, “GUTS” пронизва с първичната енергия на поп-пънка от началото на века, решителността присъща на ранните Avril Lavigne и Hayley Williams и сексуалната освободеност на постмодерните времена. Тежките китарни удари са контрастирани от лирични моменти, като тези, които преобладаваха в дебюта на Olivia, но този път изпълнени с различна увереност и вокална зрялост.
Песните в “GUTS” биха могли да влязат в саундтрака на всеки класически гимназиален филм – от “10 Things I Hate About You” до модерни queer-friendly комедии като “Bottoms”. И докато те са таргетирани предимно към представители на Gen-Z, няколко поколения ще чуят музиката на своята младост в тях: сред влиянията ще разпознаете Blondie, Hole, Avril Lavigne, The Veronicas и Lorde.
Впечатляващо е колко специфични и остроумни са текстовете на Olivia Rodrigo. Зад непретенциозния им разговорен тон ще откриете таланта на обещаващ разказвач на истории. Може би единствено критиката на стандартите за красота в “Pretty Isn’t Pretty” звучи клиширано. На други места, обаче, звездата смело се шегува: “I told my friends I was asleep, but I never said where or in whose sheets”; сравнява обсебено себе си с друга красива жена: “Like perfume that you wear, I linger all the time, watching, hidden in plain sight, but it takes over my life, i see you everywhere, the sweetest torture one could bear”; страхува се, че ще изгуби най-добрите части от себе си, докато узрява: “They all say that it gets better the more you grow, but what if I don’t?”.
Най-голямото постижение на Olivia Rodrigo е, че песните ѝ са вдъхновени от спецификите на нейния живот, но и звучат така сякаш биха могли да се случат на всеки по света. Славата е основната тема във водещия сингъл “vampire”, но не е нужно да си продал милиони копия на албум, за да познаваш емоциите, породени от жестока манипулация.
Именно “vampire” е и парчето, което успява да се открои най-силно от другите по-минималистични балади в албума. Композицията започва със статично пиано и разсъждения за предателството и наивността ѝ. Но вместо да остане там, песента бавно ускорява темпото и се превръща в драматична рок опера, която преминава през различни музикални завои, за да пресъздаде дезориентацията на тази токсична афера.
“GUTS” е повече от достойно продължение на кариерата на Olivia Rodrigo. Той бележи края на тийнейджърските ѝ години и предлага откровен самоанализ, както и критика на широко приетите културни модели за преглъщане на гнева и поведение, подчинено на желанията и нуждите на другите.
8.5/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.