Orville Peck – Bronco

ZAYN – ROOM UNDER THE STAIRS

Кънтри и фолк едва ли са първите жанрове, които...

Billie Eilish – HIT ME HARD AND SOFT

Последните месеци са особено вълнуващи за любителите на поп...

Sia – Reasonable Woman

Кариерата на Sia започна преди повече от две десетилетия...

WILLOW – empathogen

WILLOW не е от артистите, които се вписват лесно...

Dua Lipa – Radical Optimism

Албумът на Dua Lipa от 2020 г. "Future Nostalgia"...

Share

Orville Peck е гей каубой с южноафрикански корени, който крие лицето си зад маска. На хартия това звучи, като фигура, обречена да броди ъндърграунда на поп културата, но той успя да омагьоса масите с дебюта си “Pony” през 2019 година. От енигма с история на пънк сцената, Orville започна да покорява големите фестивали, взе участие в документалната поредица на Netflix “This Is Pop”, а музиката му може да бъде чута в редица популярни сериали и филми (“Euphoria”, “Scream”, “American Horror Story” и “Watchmen” сред тях).

“Bronco” е първият дългосвирещ проект, който Peck записва за Columbia Records и е абсолютната противоположност на мистичния “Pony”. Продуциран от Jay Joyce (Eric Church, Miranda Lambert и Brothers Osbourne), албумът се заема далеч по-уверено с идеята, че кънтри музиката може да звучи актуално и през третото десетилетие на 21-ви век. И докато “Pony” беше по-неподатлив на жанрови категоризации, “Bronco” е категорично кънтри албум… което се оказва нож с две остриета. 

Докато 15-те парчета се разхождат през историята на кънтри жанра (от неговите корени през 60-те и 70-те години до по-комерсиалната му трансформация в началото на новия век), някои моменти звучат някак излишно, а записът цялостно се усеща една идея твърде разтеглено спрямо стегнатия си предшественик. От друга страна, едва ли някой ще отрече факта, че гласът на Orville звучи блестящо и все по-уверено. Още в откриващото “Daytona Sand”, което напомня на заглавното парче на Arcade Fire от “Neon Bible”, каубоят препуска агресивно през нови територии. 

Цялостно настроението на парчетата е значително по-приповдигнато, въпреки мрачните текстове. Може би и заради това се открояват баладите “Kalahari Down” с грандиозния си симфоничен аранжимент и “Let Me Drown” с най-добрите вокали, които Orville Peck е записвал до този момент. От друга страна, песни като “Outta Time”, “Bronco” и “Blush” звучат една идея твърде традиционно и трудно биха могли да преборят “стигмата на кънтри музиката”, която музикантът коментира често в интервютата си. Усеща се и липсата на мистериозната shoegaze атмосфера, но вероятно това е естественото развитие за музикант като Orville, борещ се за по-голяма слава.

“Bronco” далеч не е перфектният албум, но покорява нови територии за Orville Peck. Грандиозните амбиции на каубоя се виждат от километри, а замахът, с който той се заема да ги реализира е достоен за уважение, въпреки допуснатите грешки.

7.5/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.