Panic! At The Disco – Viva Las Vengeance

Vampire Weekend – Only God Was Above Us

През последните 15 години Vampire Weekend изпробваха редица подходи...

Conan Gray – Found Heaven

Започнал кариерата си като YouTube инфлуенсър, Conan Gray успява...

BEYONCÉ – COWBOY CARTER

При издаването на “RENAISSANCE” през 2022 BEYONCÉ разпали любопитството...

Empress Of – For Your Consideration

На предишните обложки за проекта си Empress Of Lorely...

Kacey Musgraves – Deeper Well

Основната теза на новия албум на Kacey Musgraves е...

Share

Никой не може да отрече, че Brendon Urie е шоумен от класа. Влизането му в обувките на Бродуей звезда през 2017 година в мюзикъла “Kinky Boots” беше напълно естествен процес. Все пак тенорът с четири октави на гласа може да надпее наистина много певци от мъжки пол. Вокалните умения достатъчен фактор ли са, обаче? През годините името на Panic! At The Disco промени значението си – докато дебютът от 2005 разчиташе на страхотни текстове и оригинални идеи, през 2022 година можем да го разглеждаме единствено като мейнстрийм соло проект с далеч по-ограничен замах.

“Viva Las Vengeance” звучи като рок мюзикъл от 70-те години – подходящ момент Urie да сложи сценичния грим и да уважи любимите си вдъхновители от миналото. За съжаление, още на първо слушане става ясно, че от обичайната магия  на Panic! At The Disco няма и следа в проекта. Седмият албум на американеца звучи като стероидна версия на 90-тарските албуми на power-pop бандата Jellyfish или като пародия на Muse… или с други думи – като единствените други две групи, които са толкова обсебени от Queen, колкото Brandon. 

Влиянието на легендарната британска рок група винаги се е усещала в творчеството на Panic!, но за първи път Urie си позволява директно да подражава на Freddie и компания, заличавайки оригиналния си почерк почти изцяло. Добър пример за това е комичната “God Killed Rock and Roll”, която започва като копие на “Bohemian Rhapsody” и ни залива с подобни промени в темпото. Закриващото “Do It to Death” разчита и на похватите на легендарния Meat Loaf, с който Brandon всъщност има много общо (макар и не вокално). В “Say it Louder”, “Sad Clown” и “Something About Maggie” откриваме потенциал, само защото са сред по-редките моменти, които не звучат досущ като нещо друго, което вече сме чували хиляди пъти. Уви, текстовете също не могат да се похвалят с особено въображание – “Middle of a Breakup” е може би една от най-генеричните песни, които са излизали под името Panic! At The Disco.

В крайна сметка, “Viva Las Vengeance” постига това, към което се стреми. Албумът е пищен и театрален рок мюзикъл. Това, което липсва, обаче, е характер, оригиналност и дълбочина – все думи, които преди години свързахме с името Panic! At The Disco.

4/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.