Panic! At The Disco – Viva Las Vengeance

James Blake – Trying Times

Trying Times звучи като обобщение на всички творчески етапи в кариерата на James Blake, събрани в едно концептуално цяло. Албумът е изграден като мозайка, в която всяка композиция показва различна страна от неговия стил.

Harry Styles – Kiss All the Time. Disco, Occasionally. 

Kiss All the Time. Disco, Occasionally. звучи като албум, създаден с мисъл за по-дълъг живот във времето. Неговата стойност вероятно няма да се измерва само с първоначалния му успех, а и с начина, по който ще бъде възприеман години след излизането му.

Yebba – Jean

През 2021 г. дебютният албум на Yebba, Dawn, завърши...

Bruno Mars – The Romantic

Повечето слушатели по света се запознават с Bruno Mars...

Mitski – Nothing’s About to Happen to Me

Днес Mitski е сред най-влиятелните имена на съвременната инди...

Share

Никой не може да отрече, че Brendon Urie е шоумен от класа. Влизането му в обувките на Бродуей звезда през 2017 година в мюзикъла “Kinky Boots” беше напълно естествен процес. Все пак тенорът с четири октави на гласа може да надпее наистина много певци от мъжки пол. Вокалните умения достатъчен фактор ли са, обаче? През годините името на Panic! At The Disco промени значението си – докато дебютът от 2005 разчиташе на страхотни текстове и оригинални идеи, през 2022 година можем да го разглеждаме единствено като мейнстрийм соло проект с далеч по-ограничен замах.

“Viva Las Vengeance” звучи като рок мюзикъл от 70-те години – подходящ момент Urie да сложи сценичния грим и да уважи любимите си вдъхновители от миналото. За съжаление, още на първо слушане става ясно, че от обичайната магия  на Panic! At The Disco няма и следа в проекта. Седмият албум на американеца звучи като стероидна версия на 90-тарските албуми на power-pop бандата Jellyfish или като пародия на Muse… или с други думи – като единствените други две групи, които са толкова обсебени от Queen, колкото Brandon. 

Влиянието на легендарната британска рок група винаги се е усещала в творчеството на Panic!, но за първи път Urie си позволява директно да подражава на Freddie и компания, заличавайки оригиналния си почерк почти изцяло. Добър пример за това е комичната “God Killed Rock and Roll”, която започва като копие на “Bohemian Rhapsody” и ни залива с подобни промени в темпото. Закриващото “Do It to Death” разчита и на похватите на легендарния Meat Loaf, с който Brandon всъщност има много общо (макар и не вокално). В “Say it Louder”, “Sad Clown” и “Something About Maggie” откриваме потенциал, само защото са сред по-редките моменти, които не звучат досущ като нещо друго, което вече сме чували хиляди пъти. Уви, текстовете също не могат да се похвалят с особено въображание – “Middle of a Breakup” е може би една от най-генеричните песни, които са излизали под името Panic! At The Disco.

В крайна сметка, “Viva Las Vengeance” постига това, към което се стреми. Албумът е пищен и театрален рок мюзикъл. Това, което липсва, обаче, е характер, оригиналност и дълбочина – все думи, които преди години свързахме с името Panic! At The Disco.

4/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.